Начало / Читатели / „Първата работа на един милениъл“ от Мартина Маринова (ревю)

„Първата работа на един милениъл“ от Мартина Маринова (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА

На пазара на труда дойде едно неидентифицирано, но статистически преброено, емоционално сбъркано, социално отвеяно от държавата и наречено на чист български език същество – милениъл. То, наред с разни описани в клиничната практика и тук-там из художествената литература „мъгъл“, „трол“, „хейтър“ и други, пръкнали се на бял свят едновременно с интернет в малката ни родина от края на 90-те, порасна. Не само че извиси снага, размята коси и пусна глас (и лично отношение) към живота, ами хукна и да емигрира. Къде – в Дубай! Арабите идват насам, то наопаки, отива при тях. Какво да го правим – нека се вихри на воля в пустинята.

Защото тук ще е конкуренция с някой строил прохода Витиня и вграден в основите на системата от петдесет години. Защото тя – въпросната система, особено образователната, създава вътрешни  емигранти от детската градина още, когато в тъмни доби родителите им са на палатков лагер пред безнадеждни списъци в най – мъртвия квартал. Защото те – горките, едвам успели да изучат отрочето с живот на кредит и под стрес, са забравили по пътя някъде да го възпитат за ежедневните неща. И детето отлита.

 „Първата работа на един милениъл“ е последна грижа на обществото. Между страниците на привидно лековатия роман, срещаме деветнайсетгодишната Кая Заимова, тийнейджърка която може да видим на улицата, стига да си направим труда да надникнем в очите й. Тя отива с работна виза в луксозен хотел в Дубай, където дипломата от родна английска гимназия, е достатъчна да стане… хостеса. Модерна думичка за нискоквалифициран обслужващ персонал.

Мартина Маринова, описала първият опит за летене, сиреч за независимост на умно българско момиче, е малко по- далече от тази възраст. Надяваме се погледа й към чужда страна, да е все пак и все още от нашата, радваме се, че споделя (или измисля) с максмум доза толерантност и чистота усещанията си като брънка от веригата на мултинационалния капитализъм. Нахъсано, дружелюбно и самоиронично четиво, мотивационна фиеста за прохождащи в кариерата си млади хора. То лудее на техния език, използва музиката им, жаргона, темперамента и най – вече, мечтите им. Нека да ги покрепим! „Първата работа на един милениъл“ – българска работа, ама хубава.

„Първата работа на един милениъл“ тук

Прочетете още

nikolapyrvkomiks3

Малкият Никола като комикс или как започна всичко

Юлия ПЕТКОВА Кое будно дете не е чувало за малкия Николà? Лудориите на прочутия ученик …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *