Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
На пазара на труда дойде едно неидентифицирано, но статистически преброено, емоционално сбъркано, социално отвеяно от държавата и наречено на чист български език същество – милениъл. То, наред с разни описани в клиничната практика и тук-там из художествената литература „мъгъл“, „трол“, „хейтър“ и други, пръкнали се на бял свят едновременно с интернет в малката ни родина от края на 90-те, порасна. Не само че извиси снага, размята коси и пусна глас (и лично отношение) към живота, ами хукна и да емигрира. Къде – в Дубай! Арабите идват насам, то наопаки, отива при тях. Какво да го правим – нека се вихри на воля в пустинята.
Защото тук ще е конкуренция с някой строил прохода Витиня и вграден в основите на системата от петдесет години. Защото тя – въпросната система, особено образователната, създава вътрешни емигранти от детската градина още, когато в тъмни доби родителите им са на палатков лагер пред безнадеждни списъци в най – мъртвия квартал. Защото те – горките, едвам успели да изучат отрочето с живот на кредит и под стрес, са забравили по пътя някъде да го възпитат за ежедневните неща. И детето отлита.
„Първата работа на един милениъл“ е последна грижа на обществото. Между страниците на привидно лековатия роман, срещаме деветнайсетгодишната Кая Заимова, тийнейджърка която може да видим на улицата, стига да си направим труда да надникнем в очите й. Тя отива с работна виза в луксозен хотел в Дубай, където дипломата от родна английска гимназия, е достатъчна да стане… хостеса. Модерна думичка за нискоквалифициран обслужващ персонал.
Мартина Маринова, описала първият опит за летене, сиреч за независимост на умно българско момиче, е малко по- далече от тази възраст. Надяваме се погледа й към чужда страна, да е все пак и все още от нашата, радваме се, че споделя (или измисля) с максмум доза толерантност и чистота усещанията си като брънка от веригата на мултинационалния капитализъм. Нахъсано, дружелюбно и самоиронично четиво, мотивационна фиеста за прохождащи в кариерата си млади хора. То лудее на техния език, използва музиката им, жаргона, темперамента и най – вече, мечтите им. Нека да ги покрепим! „Първата работа на един милениъл“ – българска работа, ама хубава.
„Първата работа на един милениъл“ тук
