XXIV поетически трубадурски двубой: Иван Христов срещу Лъчезар Лозанов

27.10.2015 България

Вторият поетически двубой за тази есен ще се проведе в клуб „Благодатният четвъртък” към Столична библиотека (София, пл. „Славейков” № 4) на 29 октомври от 18:30 ч. В него един срещу друг ще застанат Иван Христов (със секундант Камелия Спасова) и Лъчезар Лозанов (със секундант Бойко Ламбовски). Автор и водещ – Петър Чухов.

Входът е свободен.

Двубоят ще протече в обичайните четири тура:
I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 15 минути с най-доброто от поезията си.
II тур – всеки ще има по 10 минути, за да дискредитира опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.
И накрая,
IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.

Ето кратки биографии на участниците и техните думи преди двубоя:

Иван Христов
Роден е през 1978 г. Автор е на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век” (носител на наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс Южна пролет 2002 г.) и Бдин (носител на националната литературна награда Светлоструй 2006 г., през 2015 г. „Бдин” излиза на турски език), както и на академичната монография „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното” (2009). 2009 г. получава първа награда от поетичен маратон на фестивала „Горанова пролет” в Хърватия. През 2011 г. две от неговите стихотворения от „Бдин” са включени в престижната американска антология за преводна литература „Two Lines”. Участвал е в множество международни литературни фестивали, а поезията му е превеждана и публикувана на повече от десет езика. От 2010 г. е член на организационния комитет на международния фестивал София: Поетики. През 2013 г. излиза неговата трета поетична книга – „Американски поеми”. В момента работи в Института за литература при Българската академия на науките.
За двубоя
Бедни, бедни Лъчо Лозанов! Защо не умря при Гредетин?!…

Лъчезар Лозанов
Родил съм се и след двайсетина дни умрял Сталин. Появата ми е мразовита – февруари 1953-та, а месеци по-късно с протокол «А», № 135 Политбюро на ЦК на БКП закрива лагера в Белене. Неслучайно. Завършил съм Софийски университет “Климент Охридски” (още когато не беше Св. св.) с една българска филология и полвин философия (по-инаква) през 1975 г. После журналистика през 1984 г. пак в СУ. Малко в радиото, много – във вестници – заводски, общински, че и „Бизнесмен-ски”, та накрая във военния. И като кашик съм писал, и като танкова амбразура, и като зенитно-ракетен фойерверк, докато стигна изтребителната авиация. Сега съм декласиран културен мутант, но оправдание имам – бил съм учител по български език и литература в Нови хан и Гинци, което е нелечимо. Говоря със себе си в 3 лице.

Печатал стихове в “Родна реч” и вестниците “Студентска трибуна”, “Литературен фронт”, “Литературен форум”, “Ден”, “Литературен вестник”, вестник “Сега”, “Капитал”, в списанията “Септември”, “Пламък”, “Младеж”,”Страница”,”Факел”, Съвременник” в алманаха “Море”, във вестника и списанията на СМЧ “Аудитория”.
През 1999 г. е сред създателите на групата за ъндърграунд литература “Рамбо 13”, автор на полвината манифест, не толкова кръвожадната, която нарече Кьосев – Лили Иванова. Представата си за модерна поезия (в жички и числови редици) е изложил в “Стихът: пеперудата е свободна” (“Литературен вестник”, бр.34 от 1999 г. и в Литернет). Автор и редактор е на първия (и единствен) брой на литературния вестник “Аудитория”, май 2000 г. и на сайта на Рамбо машината „Мухозоли”, която НСБОП потроши в борбата с виртуалните измами.
Издал е три книги. “Скъсай опаковката”, 1995 година, самиздат; “Звярът”, 1999 година, издателство “Графити”; “Иго” (2002 г.) ИК “Жанет 45”.
Под печат в ИК „Жанет 45” е стихосбирката „Болничен лист” и в „Пергамент” – „Стъкларии”.
Литературни награди от конкурси в Казанлък (през 2001 трета, а 2014 – първа), Варна, Добрич и др. дрън-дрън, които ги е хванал алцхаймерът.

За двубоя
Писането започва оттам, където свършва всичко. Като прът за равновесие върху въже между два небостъргача. Не много сигурна опора, но върши работа. Си изненадан – небостъргачът е един, подпрян върху имагинерни числови редици, върху голямо космическо нищо. После свикваш – и ако липсата на болка ти дойде на гости, почваш да се мръщиш, че е неканена. Няма събитие, негодно за стихотворение. Ако е добро – няма лошо. Ако е лошо – пак добре. Анастезираш живота. Даже смъртта става само повод. Не съм Расколников и не се разкайвам. И си мислиш, подобно на един известен френец: няма място за страх или надежда, а (само) за търсене на нови оръжия.
Публика при писането не съществува. Но на тази при слушането, се извинявам по няколко пункта: че не съм толкова млад, красив и музикален като Иван Христов, но пък поетическото ми снаряжение е далеч по-разнообразно. И на моя опонент единствено подхожда възгласът на гладиаторите: morituri te salutant (Обречените да умрат те поздравяват).