Стефан Иванов с „Борисовата градина 2” спечели „София: Поетики”

31.08.2011 България

„Америка” е темата на следващото издание на феста

Стефан Иванов е изборът на публиката на международния литературен фестивал „София: Поетики”. Стихотворението му „Борисовата градина 2” му донесе и 2011 лева – паричния еквивалент на наградата, която му беше връчена в столичния клуб „Петното на Роршах”.

Иванов е роден през 1986 г. в София. Първата му книга, „4 секунди лилаво“, е издадена под псевдонима Сив Анов през 2003, вкл. и в електронен вариант (LiterNet; 2003). Следват стихосбирките „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004) и „Списъци“ (2009). Публикувал е текстове в сп. „Егоист“, „Списание на Мтел“, „Една седмица в София“, „Капитал Лайт“, „Интро“, „Hustler“, в. „24 часа“, „Литературен вестник“, „Сега“ и „Култура“. От началото на 2005 г. промотира стиховете си в клубове заедно с група „Лепра Делукс“ и в текстовата компания на Радослав Парушев, Момчил Николов и Тома Марков.

Темата за пролетното издание на „София: Поетики“ през 2012-а е „Америка“. „Едгар Алън По, Херман Мелвил, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Т. С. Елиът, Езра Паунд, У. К. Уилямс, Марк Твен, Ф. С. Фицджерад, Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек, Владимир Набоков, Сол Белоу, Норман Мейлър, Дж. Д. Селинджър, Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Чарлс Буковски, Алън Гинсбърг, Труман Капоти – невъзможно е да се изброят всички имена в литературата на САЩ, чиито текстове разкриват уникални светове. А ако обърнем поглед на юг? Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса, Жоржи Амаду, В. С. Найпол, Мигел Анхел Астуриас, Пабло Неруда, Октавио Пас, Карлос Фуентес, Хорхе Луис Борхес, Хулио Кортасар, Мануел Пуиг… „Америка“ на Кафка и „Америка“ на Бодрияр…” , са мотивите на организаторите на „ София: Поетики”.

Всеки, който желае да се включи в Пролетните поетики, може да изпрати текст, без ограничение в жанра, на имейл info@sofiapoetics.eu. Единственото изискване е произведението да може да бъде прочетено на глас в рамките на 7 минути. Срокът за изпращане на текстовете е 20 декември 2011 г.

Интервю с артистичния директор на „София: Поетики” тук

Ето и наградената творба

Борисовата градина 2

Стефан Иванов

в зелено и златно в чешми и асфалт си облечена пред нас

с прическа стигаща до хоризонта протягаш сезони и алеи

видях те още като те видях
до националното радио
до виковете на феновете край стадиона
до кортовете по които се потях
до орлите на моста и стареца с пуканките на спирката

виновна ли си че си по-добра от всеки магазин
защото той досажда с наглост
с гробове по своята витрина

встрани от светофари и тълпа усетих тихата ти телепатия
пожелах да бъда атом от следобеда на анатомията ти
в която няма орган за безнадеждност
няма фрактури на таза и кръв в корема
не ти идва да скочиш от мост щом седиш на пейка

за сметка на това цялата индустрия става
отива на кино изтича в канала
вижда се колко струват
онези които прикриват грешките си
спасяват кариерата си със свински постъпки
онези които въобще не ходят в теб
освен за официално откриване молебен и рязане на ленти

не знаят какво даваш всекидневно

смесваш спомен с желание и реалност
от мизерията раждаш подслон и подкрепа
по поляните изникват
библиотека вила бар печатница болница сцена фейсбук
захарен памук чайка седем небеса вишнева градина
по поляните изникват
смаяни ангели които пият ябълково вино бира мента с газирана вода
усмиряват олигофрени успокояват истерици вразумяват фашисти
водка разреждат със сенки тарамбуки и китари
празнуват рождени дни в полумрака с романтика и сантименти
играят тенис на маса с хилки и перла
хранят червенобузи костенурки комари жаби кучета
по поляните
издишат дим с форма на лице с бръчки от смях
с устни подути от експедиция чията цел е била денонощна целувка

какъв е този звук високо във въздуха
нима така стоят нещата и ридание заглушава цъфтежа на кикота

ако по поляните ти изникне смърт
ако някой умре или бъде убит в теб
не вярвам да се умориш не вярвам да чувстваш че го няма
защото щом се е появил и си е отишъл тук
не в яма не в памет
в дома на парка ще остане
денем дълго
ще прекопава кухнята ще полива коридорите
ще плеви бурените в будоара ще бере плодовете на стаите
нощем нежно
ще ляга в лехата
с разлистени хладни чаршафи

тези отломки издигам
тези отломки издигам
тези отломки издигам срещу твоята разруха