Анна БЪКСТОН
Първо бих искала да споделя мисли, породени при прочитането на последната книга със стихове на Оля Драева –„Руля на Вода“.
Стиховете на Оля са сравнително кратки – понякога се редят еднословни, но образите, които те носят са ярки, понякога геометрични, често свързани с природата и преплетен в противоречиви чувства („Самота“).
Свободният стих се лее, обагрен в цветове, а чувствата докосват с криле читателя в неговия поетически полет. С поетесата сме в нейното напълно разбираемо бягство от делничната реалност. Нейните въпроси, резонират ярко в пътуванията на мисълта ѝ на далеч от себе си и към себе си.
Дълбоко ми въздейства изразителността, която открих в силата на простотата на няколко стиха, които бяха бисери за мен – „Пицикато“, „Живота ми“, „Искам“ и „Време“.
Брилянтно формираните мисли на жената/поетеса в елегантния стих „Черна Нощ“ни превеждат през пропуснатите възможностите и постиженията до момента, преди настъпващата старост. Оля Драева е абсолютна майсторка на словото, изразяващо поетичния резонанс от борбата на една жена със самотата, болката, чувството за пропуснати възможности и бавно доплуващия кораб на старостта. Елегантният, образен и прикован в природата стих е силно въздействащ и лесно разбираем.
Морето/реката/водата и корабът са често използвани прийоми и образи, синонимни с пътувания – минали, сегашни и бъдещи – тези към мечтите. Безверието към настоящето и бъдещето се редуват с оптимизъм, с новите надежди, които плахо надничат иззад стиховете. Но реалността и миналото са тези, които придърпват поетесата към ценностите на живота и неизменното присъствие в него – реката Дунав.
Раздела „Дрипав Щик“ реди умело образи и думи като в Римска мозайка, обагрена от цветове, болка и въпроси. Хамлет, Хекуба, Дунава, гълъби и пейки, описват като във филмова лента моменти, мисли, съмнения, задават въпроси и правят заключения.
Оля Драева е абсолютен майстор на многочувствената, точно подредена поезия. С няколко думи само, ярко създаденият образ води читателя към картини, ситуации, идеи. Да, в края на стихосбирката си тя казва, че „търси равновесие в бушуващата сила на спотаената вода“.
С тази стихосбирка – „Руля за Вода“, Оля Драева се надежда измежду най-силните и изразителни български поетеси, възпели трудното ежедневие, минало и бъдеще на българката. Надявам се да бъде високо оценена от българската общественост.