Бранислав Нушич: Мъдростта често е сбор от човешки глупости

20.10.2015 Автори

Днес, 20 октомври, се навършват 151 години от рождението на големия сръбски писател Бранислав Нушич. Той е смятан за основател на модерната реторика в Сърбия. Нушич е бил още журналист и политик. Писал е и пиеси. На български са преведени книгите му „Автобиография“, „Реторика“, „Мистър Долар и други пиеси“, „Кафе със салата“ и др. Централна тема на творчеството му е моралът на средната класа в сръбското общество. Умира през 1938 г. Представяме ви цитати от Нушич, публикувани в goodreads.com.

„Често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък.“

„Бракът е препоръчано писмо, обикновено адресирано неправилно, което е интересно само докато е затворено.“

„Хора с малки слабости не са способни на велики дела.“

„Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга.“

„Той се смееше и над глупостта, и над мъдростта, защото мъдростта много пъти е сбор от човешки глупости.“

„Всички древни народи, които са носили рокли, са загинали. Но трагедията на човечеството се състои не толкова в това, че тези народи са изчезнали, а в това, че те са изчезнали, а роклите са си останали. Тук има още едно странно обстоятелство: ако роклята наистина е символ на податливост и мекушавост – поради което са загинали и народите, които са я носели, – как да се обясни фактът, че и до днес тя се е запазила като униформа на представителите на силата – царете, поповете и жените.“

„Изучавайки вероучение, аз страшно много обикнах безбожието.“

„Всичко, което краси човека като човек, вече е открито и у животните: и трудолюбието, и разумът, и хубостта и честността, и искреността, и всичко друго, но онова, което загрозява човека като човек, още не е открито у животните. И човекът, това нищожество, иска да се нарича цар на животните!“

„Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише…“

„Кариеристите на оставят никаква следа след себе си, освен бивши приятели.“

„Знанието има граница, докато незнанието няма.“

„Всяка жена е актриса. Колкото е по незабележима, толкова е по-голяма актриса.“

„Бракът е книга, която с радост се чете в първото издание, по-рядко във второ, а когато поради давност се превърне в класика, губи всякаква стойност.“

„Бракът е една от малкото исторически прояви, при които завоевателят се подчинява на победения.“

„Бракът е препоръчано писмо, обикновено адресирано неправилно, което е интересно само докато е затворено.“

„Бракът е договор, при които щом веднъж в живота човек каже „Да“, се задължава да го повтаря цял живот.“

„В любовта най-опасното нещо са отсъствията.“

„Първата любов е опасна само когато е последна.“

„Истината често е по-непостоянна от заблудата.“

„Моята сестра няма ябълка, но аз имам ножче!“

„Национално въодушевление е, когато тълпата вика, но не знае защо вика.“