Начало / Автори / Димитър Талев: Ние не умеем да се радваме

Димитър Талев: Ние не умеем да се радваме

Днес, 1 септември, се навършват 117 години от рождението на Димитър Талев – автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Роден е в семейството на майстор железар и ковач. Брат му е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г.

След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Връща се и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г. Издава книгата „Сълзите на мама“ — разкази за деца. През 1927 г. става коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930–1931).

През 1934 г. вестникът е закрит. Талев става сътрудник към вестник „Зора”. Заедно с Йордан Бадев води литературния отдел между 1938 и 1944. По това време „Зора“ е вестник на интелигенцията. Започва да пише „Железният светилник”.

След 9 септември 1944 г. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. е арестуван за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на март 1945 г. После е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945).

Отново е арестуван през октомври 1947. Здравето му се влошава и в тежко състояние е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948). След 1948 г. семейството му е изселено от София в Луковит, където през следващите 10 години писателят доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.

В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим реабилитира Талев и го награждава със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, Димитровска награда. Избран е за народен представител през 1966 г. Умира през октомври същата година.

„В такива часове на тишина и самотност, на оживяла тайнственост около него, когато чуваше то и глухия, напрегнат, ритмично напиращ шум на кръвта в ушите си, душевният му живот се отваряше все по-нашироко и по-надълбоко, изясняваше се.“

„Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от нея и той не можеше да я прогони от там… Едно кътче, но то владееше цялото му същество.“

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”

„Който работи, за себе си печели и никой не ти дели залъка. Блазе им на гражданите!“

„Комунизмът ще си отиде, но разрухата, духовната разруха, която нанесе той, е тежка и ще трябва да минат много поколения, за да бъде преболедувана.“

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”

„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”

„Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”

„Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава… Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.”

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”

„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка…”

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…”

„Такова е човешкото сърце – пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.”

Книгите на Димитър Талев тук
Книги за Димитър Талев тук

 

 

Прочетете още

Woman reading book in grass under tree with white blossoms

11 цитата за пролетта

Обикновено през март времето включва както минусови, така и високи температури. Затова и мнозина очакват …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *