Начало / Любопитно / „Търсачи на съкровища“ от Фабиан Ленк (анотация и откъс)

„Търсачи на съкровища“ от Фабиан Ленк (анотация и откъс)

Четири нови „съкровища“ от Фабиан Ленк обогатяват юношеската приключенска литература. „Търсачи на съкровища“ е вълнуваща поредица за трима верни приятели, които пътешестват с кораб по света. „Маската на маите“ ги отвежда в Мексико, с „Мечът на императора“ пътуват за Япония, „Скелет в леда“ се крие в Антрактида, а  по следите на „Стъкленият лъв“ се озовават във водите на Венеция. Герои на поредицата са три любознателни хлапета, които вървят по следите на опасни престъпници и разкриват злосторните им деяния. Тримата приятели Феня, Лука и Ник спасяват безценни древни съкровища. Заедно с това опознават удивителни места и забележителности,  на които мечтае да  се озове  всеки съвременен тийнейджър.

Поредицата има всички предпоставки да се превърне в любимо четиво   на жадните за прикючения тийнейджъри. Написана е в духа на съвременния приключенски роман. Въздейства с оригинален сюжет и динамични сцени. Ярките образи на трите изобретателни хлапета и заплетените ситуации, от които се измъкват „сухи“, са любим и често срещан похват в творчеството на Фабиан Ленк.

Авторът е добре познат в България с поредицата „Детективи с машина на времето“. Но „Детективите“ разкриват тайните на миналото, докато „Търсачите на съкровища“ действат мълниеносно в настоящето. За себе си Фабиан Ленк споделя, че е твърде любопитен, постоянно зает в търсене на тайни, загадки и открития. Явно тази черта е вплел и в своите книги. Сред достойнствата на неговите романи е неусетното обогатяване на общата култура със специалния факт лист в края на всяка книга.

„Детективи“ или „Търсачи“ – съвременните любознателни деца харесват творчеството на Фабиан Ленк и чакат с нетърпение всяка следваща книга на майстора на вихрените приключения и заплетени ситуации!

 

ОТКЪС

В пещерата на мъртвите маи

Нещо се шмугна в краката на мъжа. Той се вцепени. Какво беше това? Наведе глава и лъчът от лампата на челото му падна върху водата, която стигаше до коленете му.

Нещо бяло и змиевидно се скри зад един голям камък. Мъжът се взря във водата. От една цепнатина се подаваше главата на гадината ­ муцуната є беше леко отворена, готова да захапе. Проклета сляпа риба, която влачи жалкото си съществуване в този мрачен свят под земята! И той трябва да мине покрай нея… Естествено, може и да се върне, да се махне колкото може по-бързо от тези влажни пещери в мексиканската част на полуостров Юкатан .

Но не! И дума да не става ­ ще продължи!

Мъжът направи крачка напред. Гадината понечи да го захапе, но се отказа и бързо се скри в цепнатината.

Мъжът беше готов на всичко, за да стигне до гробовете, където бяха погребани владетелите на маите. Около телата на починалите близките полагали глинени съдове, които трябвало да служат на мъртвите в царството на сенките. Някои от тях бяха пълни догоре със скъпоценности и накити от злато и нефрит.

Мъжът бързаше напред, препъвайки се по неравното дъно на пещерата. След няколко крачки се наложи внезапно да се наведе, за да не се блъсне в един сталактит. Тунелът правеше рязък завой. Мъжът знаеше, че зад завоя има пещера, а в нея ­ множество гробове с богати погребални дарове.

Той надникна внимателно иззад завоя. Пред очите му се разкри плитко езеро, с площ около сто квадратни метра и дълбочина само един метър. Под водната повърхност почиваха покойниците на маите, заобиколени от своите съкровища. Езерото беше обградено с груби варовикови блокове. И на един от тези блокове, обърнат с гръб, седеше мъж, който приведен разглеждаше някакъв предмет на светлината на фенерче.

Без да губи нито миг, мъжът извади безшумно от раницата си три тръбички от алуминий, дълги по 40 см и с диаметър около сантиметър. Първата от тях имаше мундщук, а третата ­ обикновен мерник, средната служеше за удължител. Мъжът внимателно сглоби частите. Получи се сарбакан . Сетне той посегна към торбичката във външния джоб на раницата си. Отвори я, извади една от петте малки зелени стрели и я мушна в тръбата. Върхът на стрелата, дълга седем сантиметра и тежка по-малко от два грама, беше намазан с отрова от златна жаба . Отровата беше толкова силна, че не само можеше да упои простреляния, но дори и да го парализира.

Мъжът приклекна, приближи до устните си сарбакана и се прицели в натрапника. Сви устни и изду бузи. Чу се тих звук, стрелата полетя със скорост над сто и петдесет километра в час към другия мъж и се заби в ръката му. Простреляният извика от изненада и болка.

С един скок стрелецът се скри в тунела и изчезна от полезрението на жертвата си. Като дишаше тежко, той преброи до петдесет. Едва тогава излезе от укритието си.

Неканеният посетител лежеше по корем и не помръдваше.

Стрелецът се прокрадна до първия гроб в езерото. От дъното го гледаха празните очни орбити на човешки череп. Около скелета бяха подредени множество глинени съдове. Два от тях приличаха на тумбести ниски вази, друг имаше формата на малко ковчеже.

Мъжът се поколеба за миг, сетне извади ковчежето от водата. В същия миг дочу шум, който го накара да настръхне ­ в прохода кънтяха гласове.

Нима наблизо има и други хора?

Подземното езеро имаше два подстъпа. Обзе го паника. Нямаше време за губене. Той запрати ковчежето към един от варовиковите блокове и то се разби на парчета. Между отломките проблесна маска от нефрит. Слава богу, маската беше напълно невредима. Той видя лице, не по-голямо от човешка длан, с гърбав нос, упорита долна устна, издадена напред, бели очи с черни зеници и квадратни обеци от чисто злато. Този погребален дар беше истинско съкровище!

Мъжът бързо пъхна плячката в раницата си и понечи да се наведе към една от вазите, но спря. Гласовете бяха станали по-силни ­ колко ли време имаше?

Той остави вазите и изтича отново в укритието си.

Щеше да се върне друг път. И тогава никой нямаше да го спре.

Прочетете още

Cover-Myje-bez-jeni

„Мъже без жени“ от Харуки Мураками

По думите на Мураками, писането на романи е като да садиш гора, докато творенето на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *