Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 28 август, се навършват 266 години от рождението на Гьоте. Казват, че преди да издъхне, великият просвещенец казал:“Licht, mehr Licht!“ (Светлина, повече светлина!). Ирониците разказват историята, че всъщност казал: „Nicht, mehr nicht!“ (Не, повече не!). Вероятността да е казал и двете е огромна, като се имат предвид космополитната му личност, всестранните му интереси и изключително богатият му житейски опит. Гьоте не е само авторът на „Фауст“, както се опитва да ни убеди закостенялата учебна програма в училище (а и в университета). Гьоте е мислител, философ, учен, драматург, хуманист, политик и свободен зидар.
Той е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Именно той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.
Йохан Волфганг Гьоте е роден във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Лично той се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици.
През 1765 г. Гьоте записва юридически науки в Лайпциг, но правото не го влече и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и опити за самоубийство (от тях се освобождава едва чрез романа си „Страданията на младия Вертер”) продължава обучението си в Страсбург, където се влюбва за пореден път трагично и се сближава с писателите от литературното направление Бурни устреми (Буря и натиск). Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух.
През 1770 г. Гьоте получава научната степен доктор по право и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява мъчителна любов и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата.
Идеите на движението Буря и натиск оказват огромно влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са одата „Прометей” (1774), първоначалният вариант на Фауст – „Прафауст” (1773), първата немска историческа драма „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка” (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман „Страданията на младия Вертер” (1774).
Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети романтици – Новалис, Хайне, Николаус Ленау и др.
Славата му поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „Рибарят”, „Горски цар”, „Певецът”, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.
Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – трагедията „Фауст”. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.
До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго – вече седемдесет и четири годишен – ѝ прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „Трилогия на страстта” (1827), в която е включена прочутата „Мариенбадска елегия” (1823).
Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома.
Представяме ви цитати от Гьоте, публикувани в wikiquote.org.
„Всяка умна мисъл вече е идвала в нечия глава, трябва само да се опитаме още веднъж да достигнем до нея.“
„Глупаците са най-неприятните крадци — те крадат едновременно и времето, и настроението ни.“
„Дори крилати фрази се прекършват, щом стигнат до ухото на глупец.“
„Когато нямам нови идеи, значи съм болен.“
„Който мисли дълго, не винаги намира най-доброто решение.“
„Страхливецът заплашва, когато е в безопасност.“
„Ако те обичам, това какво те засяга?“
„Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.“
„Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.“
„Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.“
„Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.“
„Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“
„Глупост е да подценяваш врага си преди неговата смърт, а подлост след победата му.“
„Да бъда откровен, мога да обещая, но безпристрастен не.“
„Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.“
„Когато двама се карат, виновен е по-умният.“
„Можеш да научиш само това, което обичаш.“
„Природата е най-великият творец.“
„Само просякът е скромен.“
„Чужбината родина не става.“
„Който търси истината, не е чужд на заблуждението.“
„Мъдростта е само в истината.“
„Истината принадлежи на човека, заблуждението – на неговата епоха.“
„Искаш ли да получиш умен отговор, питай умно.“
„Това, което не разбирате, не ви принадлежи.“
„Всеки вид безпринципна дейност довежда в крайна сметка до банкрут.“
„Може да признаваме полезността на някоя идея и въпреки това да не съумеем да я използваме.“
„Убеждението не е начало, а венец на всяко познание.“
„Смъртта ще дойде независимо от това дали се страхуваш или не от нея.“
„Довери се на живота, знае се, че той учи по-добре от всякакви книги.“
„За живот и свобода е достоен само този, който всеки ден влиза в бой за тях.“
„Безцелният живот е ранна смърт.“
„Природата е творец на всички творци.“
