Днес, 26 август, се навършват 135 години от рождението на френския писател, поет и критик Гийом Аполинер. Представител е на сюрреализма. Заедно с Пабло Пикасо той поставя теоретичните основи на естетиката на кубизма. На български са преведи книгите му „Бестиарий или шествието на Орфей“, „Изгубената сянка“, „11000 камшика“ и сборника „Поезия“. Участва в Първата световна война и умира от травмите, получени там, през 1918 г. Представяме ви цитати от Аполинер, публикувани в goodreads.com и brainyquote.com.
„От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив.“
„Колко бавен е животът, колко жестока е надеждата.“
„Радостта идва винаги след болката.“
„Хората бързо свикват да бъдат роби на мистерията.“
„Когато човек решава да имитира ходенето, той изобретява колело, което не прилича на крак. Така той практикува сюрреализъм без да го осъзнава.“
„Крайно време е отново да разпалим звездите!“
„Обичам хората, но не за това, което ги обединява, а за това, което ги разделя, а искам да познавам най-добре това, което кълве техните сърца.“
„Артистите, преди всичко, са хора, които искат да станат нечовеци.“
„Една структура става архитектурна, а не скулптурна, когато елементите й спират да имат своята обосновка в природата.“
„Цветът е плодът на живота.“
„Мразя артисти, които не принадлежат на своето време.“