Начало / Автори / Хулио Кортасар: Паметта е огледало, което скандално лъже

Хулио Кортасар: Паметта е огледало, което скандално лъже

Днес, 26 август, се навършват 101 години от рождението на аржентинския писател и поет Хулио Кортасар. Той е представител на направлението магически реализъм, автор на няколко експериментални романа и на множество разкази. Смятан е за ключов автор в латиноамериканския литературен канон. На български са преведи девет негови книги – първата е „Южната автострада“ (1972), а последната е  „Автонавтите на космострадата“ (2011). Умира през 1984 г. Представяме ви цитати от Кортасар, публикувани в goodreads.com.

„Книгите останаха единственото място в къщата, където може да се отдъхва спокойно.“

„Дълбокото разсейване отваря някои врати. Трябва да си позволиш да се разсееш, когато не можеш да се концентрираш.“

„Единственото чувство, което не ни принадлежи, е надеждата. Тя принадлежи на живота. Надеждата е защитата на живота от самия него.“

„Щастливи са тези, които избират, които биват избрани, героите, светците – перфектните мечтатели.“

„Един добър писател трябва да умее да унищожава литературата.“

„Никога не съм могъл да търпя прозевките, особено в устата на един полицейски агент. Това е по-силно от мен; ако до някой уличен ъгъл видя прозяващ се полицай, приближавам до него и му лепвам една от ония плесници налице и наопаки, дето приличат на гълъб. Това ми е струвало вече три строшени ребра и общо петнайсет месеца затвор, без да броим ритници и натъртвания. Ала не е по силите ми да го превъзмогна и единствената възможност да избягвам толкова много нещастия е да се срещам с полицаи, които обичат своята работа и се интересуват страшно много от управлението на уличното движение.

С поповете е почти по-лошо, защото, изненадам ли някой поп да се прозява, моето възмущение прехвърля всички предели. Ходя колкото мога повече да се черкувам и от първите редици внимателно наблюдавам служещия. Ако го хвана да се прозява в момента на повишен възторг, както ми се е случвало вече два пъти, нещо по-силно от мен ме хвърля на олтара и не знам дали ме усещаш за останалото. …“ – из „Междуетажие“

„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“

„Паметта е огледало, което скандално лъже.“

„Аз осъзнах, че търсенето е моят символ, емблемата на тези, които излизат през нощта без нищо в ума, разрушителите на компаси.“

„Ние повече не вярваме, защото е абсурдно. Но трябва да вярваме, именно защото е абсурдно.“

Книги от Кортасар тук

Прочетете още

full-size-bust-of-john-steinbeck

Стайнбек е голям заради тъгата, която носи в себе си

Награждаваният и с Пулицър, и с Нобел писател е роден в края на февруари преди …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.