Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 26 август, се навършват 105 години от рождението на аржентинския писател и поет Хулио Кортасар. Той е представител на направлението магически реализъм, автор на няколко експериментални романа и на множество разкази. Смятан е за ключов автор в латиноамериканския литературен канон. На български може да откриете например „Игра на дама“, „Тайните оръжия“, „62/ Модел за сглобяване“, „Бестиарий“. Умира през 1984 г. Представяме ви цитати от Кортасар, публикувани в goodreads.com.
„Книгите останаха единственото място в къщата, където може да се отдъхва спокойно.“
„Дълбокото разсейване отваря някои врати. Трябва да си позволиш да се разсееш, когато не можеш да се концентрираш.“
„Единственото чувство, което не ни принадлежи, е надеждата. Тя принадлежи на живота. Надеждата е защитата на живота от самия него.“
„Щастливи са тези, които избират, които биват избрани, героите, светците – перфектните мечтатели.“
„Един добър писател трябва да умее да унищожава литературата.“
„Никога не съм могъл да търпя прозевките, особено в устата на един полицейски агент. Това е по-силно от мен; ако до някой уличен ъгъл видя прозяващ се полицай, приближавам до него и му лепвам една от ония плесници налице и наопаки, дето приличат на гълъб. Това ми е струвало вече три строшени ребра и общо петнайсет месеца затвор, без да броим ритници и натъртвания. Ала не е по силите ми да го превъзмогна и единствената възможност да избягвам толкова много нещастия е да се срещам с полицаи, които обичат своята работа и се интересуват страшно много от управлението на уличното движение.
С поповете е почти по-лошо, защото, изненадам ли някой поп да се прозява, моето възмущение прехвърля всички предели. Ходя колкото мога повече да се черкувам и от първите редици внимателно наблюдавам служещия. Ако го хвана да се прозява в момента на повишен възторг, както ми се е случвало вече два пъти, нещо по-силно от мен ме хвърля на олтара и не знам дали ме усещаш за останалото. …“ – из „Междуетажие“
„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“
„Паметта е огледало, което скандално лъже.“
„Аз осъзнах, че търсенето е моят символ, емблемата на тези, които излизат през нощта без нищо в ума, разрушителите на компаси.“
„Ние повече не вярваме, защото е абсурдно. Но трябва да вярваме, именно защото е абсурдно.“
