Лира Литературно-рекламна Агенция
Явор Конов изнесе лекция и клавирен рецитал в „Хеликон-България”
На 22 юни 2011 година, в книжарница „Хеликон” в Гранд хотел „България” в София проф. Явор Конов, д-р, д.н., пианист и музиколог (Департамент „Музика”, Нов български университет) поднесе на препълнилата залата публика изключително увлекателна и съдържателна лекция с клавирен рецитал. Срещата бе по повод „Специалната награда – Книга на годината” (2011) на Съюза на българските композитори (секция Музиколози), с която бе удостоена последната книга на проф. Конов: „Себастиан дьо Бросар: Речник по музика (2, 1705). Превод от факсимиле и коментари – Явор Конов” (София, 2010).
Проф. Конов представи мултимедийно (в текст, фотоси и филми) Франция от епохата (Абсолютизмът, „Краля-Слънце” Луи ХІV, Париж, Версай, френската държава и култура – наука, литература, театър, живопис, скулптора, архитектура, паркове…), собствените си изследвания, посветени на френската музика от епохата и, най-вече, повече от 20-годишната си работа с/върху „Речник по музика, съдържащ обяснение на най-употребяваните в музиката гръцки, латински, италиански и френски термини” (Париж, Балар, ІІ изд. 1705) на френския духовник и музикант Себастиан дьо Бросар (1655-1730).
Книгата на проф. Конов е вече със завидно признание и в сърцето на френската култура от епохата: по повод българското издание на Речника на дьо Бросар+, през ноември т.г. във Версай и Париж ще се организира “кръгла маса”, посветена на изданието, дьо Бросар, епохата… Ще прозвучи и негова музика, в изпълнение на “метризата” към Центъра за барокова музика във Версай.
Проф. Конов ни запозна и с направеното от него тематично пренареждане на термините (статиите) на Речника, чрез което се очертали, систематизирали по съставени от него 12 класа термини (с 33 подкласа) и квантифицирали статистически, респ. представили зоните на познание от епохата и тяхната характеристика – нещо, което не било хрумнало и на водещите специалисти по френски барок в музиката от Ателието за изследвания към Центъра по барокова музика във Версай. „Забележителен труд, чийто подход към Речника на Себастиан дьо Бросар е под съвсем нова и обещаваща гледна точка […]. Това систематично и статистическо проучване съдържа новаторски подход, който би могъл да се приложи с най-голям интерес към съвкупността на корпуса от теоретични трактати от ХVІІ и ХVІІІ векове. […] Научните изследвания и резултатите на г-н Конов правят съвсем легитимно публикуването, в съвременно и критично издание, на Речника на Себастиан дьо Бросар, допълнено от осъщественото лексикографско изследване. За нас би била особена чест тази публикация да се осъществи в лоното на Центъра за Барокова Музика във Версай и да бъде поверена на проф Конов (Версай, 2006)”
Речникът по музика на дьо Бросар може да се разглежда като
● отправна точка за музикалната лексикография,
● база данни до и за епохата,
● изключителен паметник на културата.
Съдържа и много история. Ценен е и като обща граматика на музиката, представена енциклопедично. Значимостта му се вижда и от отражението, което има върху следващи лексикографски издания както от същата епоха, така и по-късни.
Бросар събира огромна колекция („Кабинет по музика”) от ръкописи и печатни издания на музика и текстове върху музика. С грижата тя да бъде съхранена в цялост, към края на живота си я дарява на Кралската (днес: Националната френска) библиотека. Изготвя съответен Каталог към „Кабинета” (и тогава, и днес – основен фонд, в световен план!, на музика и текстове за епохата на „Краля-Слънце”, но и не само за нея). Включвайки печатни издания от периода 1497-1724, колекцията покрива целия исторически период на печатане на музика до дьо Бросар. Иначе казано, „Колекцията” съдържа 262 трактата, 467 творби религиозна, 132 светска и 98 инструментална музика, или общо 959 „единици” (някои – сборници).
Систематизирането и подреждането на Каталога те кара да забравиш, че почти 300 години ни делят от времето, в което един духовник – музикант и ерудит – е вложил толкова логика, умение и труд, сам-самичък, без каквито и да е помощници и без дори елементарни технически средства, освен собствените му ръце и перото! Каталогът се характеризира с изключително разнообразие и богатство на сведенията, както и с многостранната аналитичност в коментарите на дьо Бросар, които проф. Конов е проучил основно.
Пред нас се разгърна историята на живота и делото на де Бросар: духовник (викарий, капелан, каноник) и музикант (изпълнител, теоретик, композитор, педагог, историограф, лексикограф, колекционер на издания и ръкописи на ноти и трактати), библиофил, библиограф… И ние сякаш преминахме през градовете на дьо Бросар: Каен, Се, Париж, Страсбург, Мо… Изключително интересно бе да видим „моделите” на възможна реализация на дьо Бросар, беден благородник от Нормандия. Запознахме се с основни схеми и релации в социалната организация на френското общество от епохата, с главните „мрежи”. Освен с възможните сили на „протежиране”, запознахме се и с ограниченията, налагани му от ролята му на духовник и музикант. Изключително интересен социален „разрез” и анализ! С много интересни възможни паралели със съвременността, а и с нашата българска действителност.
След представянето на книгата си, проф. Конов ни запозна с най-важното от живота и творчество на двамата най-значими френски музиканти от това време: Франсоа Купрен „Великия” (François Couperin le Grand, 1668–1733) и Жан-Филип Рамо (Jean-Philippe Rameau, 1683-1764). И ни изсвири Les Barricades Mystérieuses (“Тайнствените прегради“) и Le Tic-Toc-Choc ou les Maillotins (букв. “Тик-Ток-Удар или Чукчетатата”) от Купрен и Les Tendres Plaintes (Нежните жалби) и Le Rappel des Oiseaux (“Пеенето, призивът на птичките”). Великолепни ажурни творби в майсторска интерпретация, с изключително фино и артистично отношение към клавиатурата и звукоизвличането (ту в стил „клавесин”, ту с цялото богатство на съвременния роял), фразирането, агогиката, украшенията… С аромата на епохата и стила, но и с ярък личен подход. Най-висок и завладяващ пианизъм!
