На фокус
Начало / Читатели / Дикенс в България

Дикенс в България

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Книгите за рецепцията или за приемането на една чужда литература или автор са все още редки птици в нашата издателска практика. Затова всяка от тях заслужава отделно внимание. Особено когато става дума за сериозен, ерудитски и, без съмнение, приносен труд, какъвто е случаят с „Употребите на британския ментор или Рецепцията на Дикенс в България” на Владимир Трендафилов, издаден наскоро от „Колибри”. Авторът е не само сред водещите български англицисти  (професор по английска литература в СУ), но и сред най- изявените и авторитетни наши  литературни критици и историци, а като рецензент – остро, безкомпромисно перо, от каквито се нуждае днешната ни твърде разнородна книжнина.  И това, бих подчертал, е щастливо съчетание  между изследователя на историята и процесите в българския културен и литературен живот – от една страна и познавача на творчеството на водещия писател- романист на викторианска Англия от друга. Да,  може определено да се каже, че  пред нас е една богата и интересна книга, в която анализите и изводите са впечатляващи!, при това четивна, твърде различна от подобните, които са насочени повече към специалистите- филолози и преводачи.
Рецепцията на Чарлс Дикенс у нас има дълга история още от годините преди Освобождението ни от турско робство. Авторът е разделил  аналитичния си обзор на четири големи периода –  от Възраждането. Той правилно подчертава, че то не започва от Паисий, а през 20-те години на ХIX в. до 1878, между 1878 и 1944, при социализма и от края на социализма до наши дни. Чрез тях той представя „политиката на рецепцията”, но не като „сбор на станали факти”, а е проследил механизма на ставането на тези факти. Как се подбира това или онова съчинение на великия романист, как се превежда, как се издава и възприема?  Много обстойно е представена и читателската публика през тези периоди.

Владимир Трендафилов е без съмнение ерудит от класа, който пише не само сериозно и задълбочено, но и увлекателно.  Но най- важната част, разбира се, са преводите и тяхната рецепция, ролята на преводачите. А те са много и доста различни през отделните периоди –  от любителите ентусиасти и дори незнаещи английски до високите професионалисти като Сидер Флорин и Цветан Стоянов.  Но най- талантливите и известните, без съмнение, са двете изключителни първи дами на англоезичния превод у нас – Невена Розева  (1900-1970) и Нели Доспевска  (1915- 1988). Именно на тях дължим нашата благодарност за пресътворяването на български на шедьоврите от Дикенсовия канон: „Оливър Туист”, „Дейвид Копърфилд”, „Големите надежди”, „Коледна песен”. Трендафилов представя всички преводи и преводачи обстойно, чрез сериозни анализи и типични примери. Използва успешно и методите на съпоставителния анализ.  Интересно е, че първите преводи са повече от други езици (руски, френски, немски), а не от езика на оригинала – всъщност, известно е, че езикът на Шекспир и Дикенс навлиза доста по-късно у нас. Чрез тези анализи Владимир Трендафилов се докосва и до еволюцията българския книжовен език от Възраждането до днес. Тук обстойно се разглежда и спорният въпрос: бил ли е наистина Дикенс в България като военен кореспондент?

„Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Memoir

U2 издават албум по книга

Съдържа 40 парчета Songs of Surrender, както ще се казва дискът, е всъщност аудиоверсия на …