Лира Литературно-рекламна Агенция
Той непрекъснато пише писма, тъй като вярва, че това е единственият начин, по който може да се изправи срещу другите в целия си човешки и нечовешки ръст
Асен Валентинов пише приказни есета, живее от години в Брюксел, но се връща в София винаги, когато може. Негови неща са печатани в сп. „Факел“и сп. Книжарница”, политическите му коментари са излизали във в. „Демокрация“ и „La Dernière Heure“, а текстове за изкуство и култура – в „Le Soir“. Наскоро ги издаде сборник, озаглавен „Безлунния”. Книгата е едно малко бижу. Написана е във великолепен стил, който напомня най-добрите образци на европейската есеистика. Това не са само есета, а силни поетически видения. Визии, изтъкани от онази крехка и чуплива материя, с която си служи високата поезия. Те са къси, енергични, умни и живописни. Четат се лесно, но трудно се преглъщат – следствие от своеобразната художественост и стойността на всеки текст. Авторът отворя онази вратата, която не винаги виждаме. Тя е някъде тук… Вляво, вдясно, пред нас. А може би сме я изгубили завинаги от погледа си, защото нея търсим. Това е Вратата към невидимия свят, който води единствено към себе си.
►Защо твърдиш, че Франц Кафка не е човек?
– Най-забележителното у Кафка е непрестанното му отсъствие от живота. Страхът, срамът и вината, която изпитва от това, че е човешко същество. И невероятното му умение да примамва свидетели, пред които да изповядва своя страх, своя срам и вина. Именно такъв свидетел се явява Фелице Бауер, която той забелязва в дома на приятеля си Макс Брод и първоначално взима за прислужница. Интересно е, че без да познавам този факт, в есето си „Kafka”, макар и в съвсем друг смислов контекст, казвам: „Тук той е само абстракция, странна и непоправима изява на нищото, име или понятие. Къщата, в която се укрива вечер, е продадена на други. Ала слугинята пак се нарича Фелице и в един и същ час му поднася едно и също горчиво кафе ”. Чел съм и съм препрочитал писмата на Кафка до г-ца Ф. в една крехка възраст и то така, както се чете поезия. Още тогава разбрах, че Фелице му е необходима, за да низвергне човека у себе си и да утвърди в съзнанието си мисията си на писател.
►В живота на Франц Кафка се появяват и други жени…
– Да. Но най-непредвидимата, безспорно, е Милена Йесенска, пред която той капитулира напълно. Защото е жена от плът и кръв, жена с характер и вече й се е налагало да се опълчи срещу влиятелния си баща, да бяга от лудницата, където той я е заточил, за да изпита докрай унищожителната сила на любовта си. Кореспонденцията между двамата продължава две години, между 1920 и 1922г., а дните, които Кафка прекарва с нея във Виена, са едни от най-щастливите в живота му. Но щастието е заплаха за писателя Кафка, също толкова, колкото и самотата за човека Франц.
►Само със самотата ли може да си обясним тази почти маниакална страст на Кафка към епистоларното общуване?
– Той измисля, или поне доизмисля, Фелице Бауер с една-единствена цел – да изпъкне реалността на неговия вътрешен живот. Друг въпрос е дали в един момент не се влюбва в тази своя измислица. Кафка се разголва пред нея, така както би го направил само пред много близък и същевременно изключително чужд човек, т.е. пред себе си. На кого Кафка говори, на себе си или на нея, когато й се оплаква в писмото си, че прекалено дълго се е забавил със своя роман, че току-що от него се е изплъзнала една отвратителна сцена с особена естественост.
Кафка непрекъснато пише писма, тъй като вярва, че това е единственият начин, по който може да се изправи срещу другите в целия си човешки и нечовешки ръст. Единственото място, на което може да ги срещне и победи, като им даде думата. В знаменитото Писмо до баща ми, говорейки от името на Херман Кафка, служейки си с неговата интонация, той се опитва да го свали от пиедестала, който преди това е заемал в натрапчивата действителност на собственото му въображение. Мисля, че не трябва да делим писмата на Кафка от другите му творби, понеже в тях той успява да разгърне напълно своя творчески гений.
►Безспорно Кафка е гений, но какво му коства гениалността?
– Много безсънни нощи, едно разнебитено тяло, три развалени годежа, преждевременна смърт. Кой по-добре от него може да ни убеди, че всичко това не го е сътворил нарочно? Някъде в дневника си Кафка споделя, че и най-щастливият брак, по всяка вероятност, би го довел до абсолютно отчаяние. Понеже духът му трябва да изпълни докрай своя замисъл, своята висша цел, на която той няма нито сили, нито желание да се противопостави. Не бива да забравяме, че приживе Кафка не придобива почти никаква известност и независимо че има отделни публикации в престижни литературни списания, текстовете му никога не излизат в самостоятелен сборник.
►Какво би убило Кафка сега?
– Вероятно нищо. Кафка е изключителен издръжливец на гладуване. Въпреки категоричното му бягство от живота и, в известна степен, от човешкия кръг, той все пак винаги е намирал своето място в обществото. Неговият изкусителен до безнадеждност глас, умението му да чете творбите си пред публика със сигурност би му донесло поне я неколцина почитатели… Най-малкото щеше да допише трите си недовършени романа – тази изключителна „трилогия на самотата”, която представляват „Процесът”, „Замъкът” и „Америка”. Това би стреснало много хора със съмнителен талант. Те едва ли биха опитали отново този тип поза. Позата да бъдеш писател.
Фото:sofialive.bg
Есета на Асен Валентинов тук
