Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 19 август, се навършват 235 години от рождението на френския поет и текстописец Пиер-Жан дьо Беранже. Бил е изключително популярен, считан е за първата суперзвезда на френската музика. Творчеството му често осмива управниците и религиозните институции. На български са преведени творбите му „Към младите“, „Лудите“, „Цензурата“, „Маркиз дьо Караба“ и др. Беранже умира през 1857 г. Ето и няколко цитата от френския автор, публикувани в worldofquotes.com, thinkexist.com и izquotes.com.
„Добре е да решим каква е разликата между приятели и врагове, защото със сигурност някой от приятелите ще се превърне във враг, а някой враг – в приятел“.
„Душата винаги бърза към своя дом“.
„Смея се на света и светът се смее на мен“.
„Раят е отворен за всички видове сърца“.
„Макар шапките им да са много грозни, по дяволите, обичам англичаните!“.
„Славата е наметало за идните поколения, съшито от сълзите на тези, които са го носили преди това“.
„В наши дни религията се използва като двигател за политика“.
„След време край вълни успокоени, когато седнете на ласкав бряг, спомнете си плувците, уморени от бури, следващи в неспирен бяг. Нима не заслужават спомен тия, които до последния си час, в смъртен бой със страшната стихия, посочваха пристанище за вас?“
„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род“.
Песен, разпространявана в ръкопис през август 1814 г.:
Всеки автор грижа има,
роб ще е от днеска той
и на цензори безброй —
плъхове, тълпа незрима.
Но смехът е с нас, нали?
Знай, човече,
ще се смеем вече,
без да питаме дали
кралят ще ни позволи!
Пресата министри кара
да треперят все от страх;
в бъдеще ще бъде грях
пак това да се повтаря.
Но смехът е с нас, нали?
Знай, човече,
ще се смеем вече,
без да питаме дали
кралят ще ни позволи!
Сбраните почтени хора
в парламента ни сега
готвят хубава шега —
пращат мисълта в затвора.
Но смехът е с нас, нали?
Знай, човече,
ще се смеем вече,
без да питаме дали
кралят ще ни позволи!
Цензорът ще впримчи здраво
волния човешки дух;
за творците ще е глух,
в спора той ще има право.
Но смехът е с нас, нали?
Знай, човече,
ще се смеем вече,
без да питаме дали
кралят ще ни позволи!
Тъй решили господата
днес — сред мрака на света;
уж подрязват те свещта,
а загасват светлината.
Но смехът е с нас, нали?
Знай, човече,
ще се смеем вече,
без да питаме дали
кралят ще ни позволи!
Где министърът ще бяга?
Ето тая песен пак
ще лети до него чак —
в ръкопис ще се предлага.
Да, смехът е с нас, нали?
Знай, човече,
ще се смеем вече,
без да питаме дали
кралят ще ни позволи!
