Може ли човек са чете произведенията на Емил Чоран или да говори за Мирча Елиаде, без да бъде обвинен в симпатии към фашизма? Този въпрос става актуален в Румъния, след като беше приет закон за паметта, с който се забранява отричането на Холокоста, фашистките организации и символи, както и култа към лица, признати за виновни в геноцид или престъпления срещу човечеството.
В младите си години много румънски интелектуалци в периода между двете войни, като есеиста Емил Чоран и философа Мирча Елиаде, занимавал се с историята на религиите, са били симпатизанти на Желязната гвардия. Според Александру Флориан – директор на Института за проучване на Холокоста, който е и един от съставителите на закона, уточнява за пръв път, че „Желязната гвардия“* е била фашистка организация. Мнозина писатели и анализатори изказват опасения, че има риск повече да не могат да се четат или цитират публично произведенията на Чоран и Елиаде или на други големи имена на румънската литература.
На обвиненията за цензура Александру Флориан заявява: „Свободата да се информираш и да говориш не е под въпрос. Ще бъдат забранени само посланията с антисемитки и расистки характер и още култът към военнопрестъпниците“.
Според доклад на международна комисия от историци, ръководена от Нобеловия лауреат за мир Ели Визел, между 280 000 и 380 000 румънски и украински евреи, както и 11 000 цигани са загинали при режима на пронацисткия маршал Йон Антонеску в териториите, контролирани от Румъния в периода 1940-1944 г.
Известният румънски историк Адриан Никулеску е доволен от приемането на този закон и смята, че запалените по историята и четенето хора няма от какво да се страхуват.
„Всички цитирани в рамките на дебата произведения и занапред ще бъдат публикувани, но с критични бележки, обясняващи контекста, в който са писани“, категоричен е той.
По БГНЕС
*“Желязната гвардия“, известна още като Легион на Архангел Михаил, е румънска крайно дясна, антикомунистическа партия и движение, популяризираща вярата в източното православие. Създадена е от Корнелиу Кодряну през ноември 1927 година. Партията съществува до ранните етапи на Втората световна война. Основният център на младежкото движение е Теологическият факултет на Букурещкия университет. Смятана е за антисемитска организация, чиято идеология достига до искането за въвеждане на „държавен антисемитизъм“.