Би Би Си ще излъчи драматизация на „Живот и съдба” на Гросман

31.05.2011 Свят

Книгата е била забранена през 60-те години в СССР

Радио Би Би Си 4 ще прави 8-часова драматизация на класическата творба на Василий Гросман „Живот и съдба”, пише thebookseller.com. Кенет Брана ще участва в адаптацията, която ще представи най-драматичните моменти в книгата. Предаването ще се състои между 18 и 24 септември. Програмата на радиото включва да представи и материали за живота и журналистическата дейност на Гросман.

„Много съм щастлив, че ще правим драматизация на „Живот и съдба”. Ще представим една невероятна и не толкова известна творба. Тя показва как човешкият дух може да преодолее дори най-тежките моменти на войната”, коментира Гуинет Уилямс, който работи в радио Би Би Си 4.

„Живот и съдба” е написана през 1960 г. и разказва за Битката за Сталинград. Сравненията на сталинизма с нацизма кара съветските власти да забранят книгата. На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на двутомника „Живот и съдба“. Комунистическите цензури определят романа като по-опасен от „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години. Поетът С.И. Липкин успява по чудо да спаси един екземпляр, който е пресниман на микрофилм от академик Андрей Сахаров и е изнесен извън СССР от дисидента Владимир Войнович. През 1980 г. „Живот и съдба“ е публикуван в Швейцария, а в СССР – през 1988 г.

Василий Семьонович Гросман (Йосиф Соломонович) е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев. От началото до края на Втората световна война война е военен кореспондент. Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин“ (1937–1940), повестта „Народът е безсмъртен“ (1942), „Черна книга“ – сборник със свидетелства за преследване и унищожаване на съветски евреи от нацистите, написана в съавторство с Иля Еренбург през 1946 г., но издадена чак през 1980 г. в Израел.

Гросман се разболява от рак и умира на 14 септември 1964 г. в Москва.

ДРУГИТЕ ЗА ГРОСМАН

Световноизвестният философ и литературовед Цветан Тодоров пише за Гросман: „Василий Гросман е един големите писатели на ХХ век, евреин по произход, рускоговорещ, съветски гражданин. Две негови книги, публикувани след смъртта му – „Живот и съдба“ и „Всичко тече“ – съдържат необикновен анализ на тоталитарното общество, необикновен, защото е направен в пълна изолираност, далеч от всяка друга литература по тази тема, далеч от каквато и да било публична или частна дискусия. Той обаче стига до онази истина, към която се стремят историците в своите трудове – истината, разкриваща дълбокия смисъл на събитията.Гросман е ако не единственият, то поне най-яркият пример за първостепенен съветски писател, претърпял пълна метаморфоза: робът умира, свободният човек възкръсва. Гросман е наследник на големите руски белетристи от ХІХ век, героите му водят философски разговори като в „Бесове“ или „Братя Карамазови“. „Живот и съдба“ наподобява общата структура на „Война и мир“ на Толстой, но от идейна гледна точка „класикът“, до когото се чувства най-близък, е по негово признание Чехов, защото той внася в руската литература новия хуманизъм, отреждащ централно място на свободата и добротата.“

„Уолстрийт джърнъл“: „Да прочетеш „Живот и съдба“, означава, наред с други неща, да осъзнаеш какво ще рече липсата на свобода. „Живот и съдба“ е многопосочно свидетелство за силата на характера, която са способни да придобият изтерзаните човешки души. Този роман е един от най-великите на ХХ век.“