Лира Литературно-рекламна Агенция
ПРАВО НА ОТГОВОР
Тези дни г-н Вагенщайн в качеството си на фронтмен на едно от многото български издателства си позволи срамна клеветническа кампания, опитваща се да дискредитира свой основен конкурент. С непазарни, силови средства (спорен е въпросът оплюването непазарно средство ли е) господинът се опитва да разшири пазарната си ниша. Икономическата криза не подмина издателската дейност и това очевидно изкарва от релси г-н Вагенщайн.
Той дава воля на нервите си в една меко казано недостойна за издател дейност – очернянето. Пасквилите, с които г-н Вагенщайн се вихри из медийното пространство, са обида не само за него, те дискредитират цялата издателска общност и дават храна на скептиците. Няма да се впускаме в подробности, които са чисто професионални, но не бива да бъдат подминавани с мълчание директните обвинения в пиратство. Тук е мястото да отбележим един интересен факт.
„Колибри” иска от г-жа Елена Дичева, преводач на първото издание на „Раздавачът на щастие” от Лаура Ескивел, правата върху превода с ангажимент да сключат договор. След като получават превода, от „Колибри” се отказват да сключат договора и в невъзможно кратък срок книгата се появява с „превод” под друго име и с многозначителното „нов превод” на първа корица. Оставяме на експертите да преценят за какъв вид фалшификация иде реч, но предварителният анализ показва, че става дума за козметични промени, които трябва да прикрият една кражба. Дали това не е всъщност и основната причина за грозната кампания на г-н Вагенщайн към издателството ни?
Ще припомним на господина, че ако има някакви претенции към БАРД, те се решават в съда. Но за това е нужно достойнство. Всичко останало е обикновена клевета. Която между другото също е подсъдна.
P.S. Може би трябваше да изгорим двестате бройки остатъчен тираж, както настояваше г-н Вагенщайн, а не да ги подарим…? Но това време отмина, нали…?
БАРД
Този текст е изпратен до всички колеги и медии, както и до г-жа Лаура Ескивел заедно с експертизата върху двата превода.
