Българският принос към „Съкровищата на пътешественика” излезе на светло

14.04.2011 България

“Скайпринт” свали ембаргото от „Дейвид Пондър в Княжество България”

“Скайпринт”- издателят, който откри за българския читател Анди Андрюс, предостави текста на актьора Филип Трифонов за обнародване. Проф.Фипо, както е известен в арт средите Филип Трифонов, прочете на премиерата на „Съкровищата на пътешественика” свое допълнение към романа. Предлагаме ви да оцените писателския талант на актьора и да го сравните с този на Андрюс.

ОСМИ ПРИНЦИП

Дейвид Пондър знаеше, че след катастрофата сънува в сънищата си, но не знаеше къде се намира в тази августовска нощ и на какъв език разговарят с художника, облечен като военен. Брадата му напомняше тази на Реноар, а шинелът – прекалено дълъг, очакваше всеки момент да бъде застъпен по пътя към палатката.
– Няма да се препъна Пондър – прочете мислите му „военният”.
– Вие ме познавате!- забеляза Дейвид – Но аз нито зная на какъв език разговаряме, нито къде се намирам в момента?
– Намираш се в Княжество България, в нощта на 11 август 1886 г. и говорим на български.
– Преди да катастрофирам, случайно попаднах на списание „Тайм” от 2005 година…
– Няма нищо случайно Пондър…
– …И там прочетох за Съединението на Княжество България с Източна Румъния
– Източна Румелия – поправи го човекът в шинела.
– Извинете! И за „войната на капитаните” четох.
– Г-н Майор, разрешете да докладвам! – поиска разрешение мустакат офицер с повече звезди на пагона от тези на домакина.
– Докладвайте поручик! – даде разрешение „г-н майорът”.
– Полкът ни е готов да влезе в София, а столицата, обградена от Струмския полк, е под командването на капитан Сагаев.
– Ще предложим на Сагаев да се предаде – вметна към Дейвид „г-н майорът”.
– Начело на детронаторите – докладваше поручикът – е капитан Бендерев. Майор Груев също участвува. Като извел юнкерите от Военното училище да арестуват Княза, наредил им да скандират „Швабата вън”.
– Ето сволоч! – погнуси се „майорът”.
– Радко Димитриев – продължаваше да реди поручикът – насочил пистолет в главата на Княза и му крещял ”шваба снизу”!
– Къде е сега Княз Батенберг?
– Извели ги с брат му в неизвестна посока и в два файтона. След Димитриев и Кесяков се засилил на кон да заплюва Княза, но кочияшът пришпорил и Кесяков наплюл себе си.
– Да не мислят да го убиват? – продължаваше да разпитва „майорът”.
– От името на „съединистите” Драган Цанков предложил на руския консул в Цариград да отпочнат с убиването на Княза и руснакът се съгласил. Но после минали на вариант „детрониране”. Това е.
– Поручик Митов, свържете се с капитан Сагаев да се оттегли или да се предаде, ако не иска да мре. Кажете му, че това е заповед на Стамболов от името на Народното оъбрание.
– Няма такова нареждане от г-н Стамболова!
– До сутринта ще има. Действувайте! Това си е „втора Сливница”, Пондър.
– Как ме нарекохте, г-н майор? – учуди се поручик Митов?
– Не говоря с вас, поручик. Действувайте!
Поручик Митов тръгна озадачен, а „г-н майорът” с по-малкото звезди от поручика на пагона, четеше мислите на невидимия си гост:
– Наложи се да бягам от плен Пондър и шинела който взех, не отговаря нито на чина ми, нито на ръста ми.
– Вие сте майор Христо Попов! – възкликна Дейвид. – В статията на „Тайм” четох и за вас.
– 120 години след Сливница, американците знаят ли къде се намира Княжеството България?
– Статията подробно описва „войната на капитаните” с/у сръбските генерали. И беше озаглавена „Sliwnica – the Waterloo of king Milan”.
– За съжаление от Великите сили само Англия застана зад нас тогава. А Русия всячески подкрепяше Крал Милан да си пиел кафето в София и още натиска Турция да влиза в Румелия. А за капак след победата ни постави и ултиматум да изгоним Княз Александър!!! И на Каравелов колко му е да си остане министър-председател на руска служба? Ами тоя майор Груев – като го знам как се мазнеше на Княза, точно той ли ще води юнкерите да свалят „швабата”?! Лошо не, ами очен плохо, Пондър. За Радко Димитриев какво да говорим – като балалайки му свирят в главата. Единствен Бендерев тежи като име… Но, като не го повишиха след Сливница, сега ще му сърбаме попарата. Нейсе, русите да го повишат. Я тоже учил военное дело в Санкт-Петербурге, Дейвид – неочаквано заговори на руски м-р Хр.Попов – Я тоже люблю Росию, но нет Росии Александра Третого, а его отца царя-Освободитель! Понимаеш?
– Понимяю, конечно – не се учудваше вече Дейвид, че говори руски. – И для нас, в Америке, Александър Второй тоже «цар Освободитель» потому что продал нам Аляска барабар с крепостних крестияни. И сейчас правнуци в США, боготворят Александра Второго как двоен Освободитель. Однажди из крепостничество и второй раз от болшевики их освободиль.
Какви болшевики? – премина на български майор Попов.
– Болшевиките са бъдещи владетели на Русия. – Дейвид се изкашля и продължи мисълта си. – Но заради двата атентата срещу Александър Втори (вторият от които успешен)само Аляска е успял да продаде приживе.
– Срещу Александър Трети имаше два атентата вече, но е още жив? – забеляза с тъга, майор Христо Попов.
– Не знам за трети успешен атентат срещу Александър Трети – попари надеждите му Дейвид. – но за баща му четох, че приживе само Аляска успява да продаде на Америка. А намеренията му били цялата Русия да преотстъпи за срок от 100 години. И заради това в 21 век попиташ ли някой жител на Чукотка кой е най-глупавият человек на земята, отговорът е: ”Император Александър Второй конечно. Ето самый глупый человек в мире, потому что Аляска продал, а Чукотка не продал”. Но жителите на Чукотка не знаят, че за да освободи България на царя Освободител му трябват пари. Как иначе да воюва със Султана? И почнал от Аляска да разпродава.
– На САЩ ли трябва да благодарим за Освобождението ни от турско – учуди се не на шега майор Попов.
– На царя Освободител- заобяснява Дейвид. – Америка в случая купила Аляска да я притежава, а Царят продава да ви освобождава.
– Лошото е, че синът му иска да ни освобождава и от Княз Батенберг – разприказва се майор Хр.Попов. – И сме на кръстопът. Александър Трети така ревнува жена си от нашия Княз Александър, че омразата му е пословична. Ревнуваше го и от баща си. При обсадата на Плевен, царят Освободител предпочиташе компанията на Батенберг пред тази на сина си. Ами при първия атентат в Кремъл, когато увлечен в разговор с нашият Александър, Царят закъсня за закуска и отърва кожата?… Не пропускаше случай после да разказва как Батенберг му спасил живота.
– Г-н майор, разрешете да докладвам – прекъсна разговорът им поручик Митов. – Получихме депеша от г-н Стамболов, че Народното събрание отрича детронирането на Княза. Командвуването на Плевенския и Пловдивския полкове поема майор Муткуров. Г-н Председателят не знаеше, че сте избягал от плен и се интересува ще влизаме ли в сражение за София?
– Пишете му, че Струмският полк се оттегля към Кюстендил.
– Нямаме такава вест от капитан Сагаев.
– До половин час ще имаме – намигна свойски майор Попов към Дейвид. Изобщо се държеше сякаш е чел бъдещето си в „Тайм”.
След като поручик Митов напусна, майор Христо Попов за втори път се опита да узнае нещо за бъдещето:
– Ако мислиш, че е нередно, не ми казвай Пондър, но както съм сигурен, че Струмският полк ще се оттегли, а Груев и Кесяков ще ридаят пред Стамболов, така виждам Бендерев и Радко Димитриев като генерал-лейтенанти на руска служба. Това, което не виждам, е княз Батенберг да пристига отново в София?
– Много скоро идва от Виена – започна Дейвид, но гласът на поручик Митов прозвуча отривисто:
– Г-н майор, Струмският полк се оттегля към Перник. Князегонците Груев и Кесяков се каят. Първи полк на Негово Височество княз Батенберг е строен да тръгне под ваша команда към София.
– Идвам – извика майорът след поручика и се обърна към Дейвид:
– Това което съм приготвил като послание за бъдещето, няма да работи в Съединените щати, но за гражданите на България и след 150 години ще е съдбоносно. А то е: Да не делим управниците на русофили и русофоби и да ги разпознаваме като русофили и нациофили. Това е. Бог да пази България!
С мощното „ура” войниците посрещнаха любимия си полкови командир, а Дейвид Пондър остана да мисли над определението „нациофил”.