Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 25 юни, се навършват 106 години от рождението на Димитър Димов – на един от най-обичаните ни и четени писатели. Авторът на шедьоврите „Осъдени души“, „Тютюн“, „Поручик Бенц“, с които заслужи мястото си сред класиците в българската литература е роден в Ловеч. Писателят има интерес към историята от дете. Но истинската му страст са естествените науки. Той е дипломиран ветеринарен медик, бактериолог и микробиолог. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Баща е на известната ни писателка Теодора Димова. Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ. В родния му град е учредена награда на неговото име.
Ето и някои цитати от творчеството на Димитър Димов, публикувани в Goodreads:
„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”
„Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена.“
„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.“
“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”
„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
„Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя, докато разбере необяснимата сложност на нещата, хората и събитията…”
„…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.”
„Демокрация?… Ето ви демокрация!… Стачки, безредици, класова омраза… всичко друго, но не и творчески труд!…”
„Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…”
„Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
„Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега предпочиташе втората. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне”.
„Тя влезе, носейки бутилка вино и четири кристални чаши, които постави на масата и веднага напълни. Докато правеше това, Бенц видя чудесните й мургави ръце с розови нокти. Всяка подробност у нея носеше отпечатък на изтънчено съвършенство. Гласът й бе омайващ. Човек не можеше да си представи по-сладък, по-напевен, по-кристален глас от нейния, който да вълнува и прониква, да завладява с по-голяма сила чрез тръпките на неуловима тъга, дъхащи от всяка дума. Човек неволно искаше да й посвети живота си, да й се обрече до смърт, да се пожертва за нея.“
