Начало / Любопитно / „Скритите причини за хроничните болести. Миазмите в хомеопатията“ от д-р Кишор Мета (анотация и откъс)

„Скритите причини за хроничните болести. Миазмите в хомеопатията“ от д-р Кишор Мета (анотация и откъс)

В основата на тезата за миазмите стои схващането на Самуел Хенеман , че здравето се дължи не само на настоящата жизнена сила, но и на всички фактори в живота на пациента до момента както и на здравето (здравните проблеми) на предците.  Ако дадена болест при пациента или предците му не е била отстранена правилно (напълно) или просто е била потисната, това води до фундаментално нарушение на жизнената сила – миазъм.

В „Скритите причини за хроничните болести. Миазмите в хомеопатията“ авторът представя различните видове миазми, техните ефекти върху ума и тялото на пациента, така че той да може да бъде лекуван ефективно с хомеопатични лекарства. Обединявайки своя собствен опит, трупан през годините на клинична практика д-р Мета разяснява на своите колеги разбирането за миазмите и тяхната значимост при лечението на болните. Подкрепени с множество клинични  случаи, наблюденията и съветите на авторамогат да послужат на практикуващите лекари хомеопати, които желаят пълно и трайно да излекуват своите пациенти, съгласно уроците на „Органона“.

ЗА АВТОРА

„Д-р Кишор Мета е един от старши преподавателите по хомеопатия и аз ценя високо неговата книга за миазмите. Макар много автори да са обръщали внимание на тази тема, аз намирам книгата „Скритите причини за хроничните болести. Миазмите в хомеопатията“ по-завършена и разбираема. Тя обръща внимание на всички аспекти на миазмите по един лесен за разбиране начин. Високо ценя представянето на много случаи, при които се набляга на комплексния подход, нужен при боравенето с миазматичните ефекти. Методологията за разрешаване на случаи на д-р К. Мета, следваща идеите на най-великия хомеопат д-р Ханеман, изложени в афоризмите, е наистина убедителна и ще ни накара да преразгледаме методите на лечение, възприети от съвременните хомеопати.

Д-р С. П. С. Бакшни,президент на Централния съвет по хомеопатия, Министерство на здравето и семейното благоденствие на Индия, президент на Хомеопатичната медицинска асоциация на Индия

––-

„Познавам д-р Кишор Мета като един от най-старшите преподаватели по хомеопатия. Свидетел съм на безкористната му отдаденост в учебния процес на студентите по хомеопатия. Неговата книга „Скритите причини за хроничните болести. Миазмите в хомеопатията“, изглежда, е най-разбираемият труд на тази тема и ще бъде много полезна при изучаването на миазмите и тяхната еволюция; еволюцията на концепцията за човека; еволюцията на човешкия ум и важността на афоризмите на „Органона“ при изучаването на хомеопатията.

Систематичният му подход към изучаването на миазмите и тяхната неоспорима значимост в клиничната хомеопатия ще позволи на хомеопатите по цял свят да лекуват по-съвършено.“

Д-р Рамджи Сингх, новоизбраният президент на Централния съвет по хомеопатия, министерство на здравето и семейното благоденствие на Индия

–-

„Д-р Кишор Мета е ръководител на отдела за следдипломна квалификация в нашия Медицински колеж по хомеопатия „Сонаджирао Кширсагар“ в Бийд. Беше ми възложено да оценя неговата книга „Скритите причини за хроничните болести. Миазмите в хомеопатията“. Той е удостоен с наградата на името на д-р Б. K. Бос за най-добър преподавател и за цялостен принос в хомеопатията. Книгата е полезна за студентите и за клиничната практика, тъй като дава дълбоко разбиране за миазматичните блокажи по време на лечението. Речено е: добрият учител е като свещ, която изгаря, за да покаже светлината на другите. В случая с д-р Мета това е истина.

Д-р Арун Басме, директор на Медицинския колеж по хомеопатия, „Сонаджирао Кширсагар“, Бийд, декан на Факултета по хомеопатия,Университет по здравни науки на Махаращра, Нашик

 

ОТКЪС

Предговор към българското издание

Огромно удоволствие за мен е да напиша предговор, адресиран към българските читатели на моята книга за миазмите. Вярвам, че тази книга ще бъде от голяма полза за всички хо­мео­пати в България. В книгата е изложена една предпазлива гледна точка за миазмите, интегрираща философията за живота, психиката и материята. Историческата, философската, психологическата, клиничната, патологичната и симптоматичната еволюция на здравето и болестта са илюстрирани и подкрепени с голям брой клинични случаи.

Аз бях уверен в ентусиазма, страстта и отдадеността на българските хомеопати, особено на работещите в Медицински център „Хирон“ в София, да изучат рационално хомеопатията за една устойчива и успешна хомеопатична практика.

Идеята за превод на книгата дойде от д-р Вилма Михайлова, управител на Медицински център „Хирон“, която видя необходимостта от стандартизирана хомеопатична практика в България. У нея се зароди мисълта, че това е възможно да се осъществи посредством постъпателното развиване на практикуващите хомео­пати в България и издаването на хомеопатични книги, чийто подход е базиран върху основните принципи на хомеопатията, постулирани от д-р Самуел Ханеман.

Убеден съм, че тази книга ще вдъхне увереност на изучаващите и практикуващите хомеопати в прилагането на техните знания за миазмите в практиката. Освен разбирането за миазмите, тази книга разрешава и проблема за идентифицирането им при пациентите, дозирането и управлението на случаите след първото предписание, основани на вярно наблюдение на симптомите, патологията и миазматичните промени, появяващи се при проследяванията.

Пожелавам голям успех на всички хомеопати в България.

Д-р Кишор Н. Мета

13 юли 2015 г.

–––––-

 

Той [лекарят] е също и пазител на здравето, ако познава факторите, разстройващи здравето и причиняващи болест, и знае как да предпази от тях здравите хора.

Афоризъм 4

„Органон на лечебното изкуство“, Самуел Ханеман

Ханеман ни е завещал една уникална и добре доказана научна теория за лечение на страдащите от различни болести. Тези болести могат да бъдат прости по природа, като някои екзогенни инфекции, или да са персистиращи сериозни болести на човешкия ум или тяло. Те могат да бъдат унаследени от предците или да са причинени в резултат от занемаряване, неподходящо и неадекватно лечение или потискане на някакво заболяване. Ханеман има отговор за всичко това. Той ни е дал информация, отнасяща се за различните стадии на болестта: остра, хронична и техните разновидности. Той също ни е оставил и различни инструменти: лекарства, техните потенции и дозирането при пациентите. За преодоляване на упорити умствени страдания и физически нарушения той е открил факторите, на които се дължи вроденото съпротивление у човешките същества: миазмите, техните типове, еволюция, статуса и техните прояви и т.н. Също така е представил подробно ръководство с всички стъпки за управление на различните симптоми на болестите и различните трудности, които те предизвикват и проявяват в болния човек: афоризмите.

Посредством науката за холистично лечение, наречена хомеопатия, аз имах възможността да облекча страданията на мнозина с отличен ефект и продължавам да го правя. Много съм задължен на Ханеман. Също така оценявам и добивам познания от по-късните изтъкнати привърженици на хомеопатията, които с времето са усъвършенствали тази наука и са увеличили лечебната ѝ сила.

В тази книга се опитах да разбуля най-заплетените и интригуващи въпроси, които възникват от изявата на миазма в пациента. За да постигнем това, е необходимо да изучим две важни взаимосвързани неща. Първо, всеки от аспектите на МИАЗМИТЕ и техните ефекти върху човека и второ, самия ЧОВЕК, неговия ум и тяло като едно цяло и различните болестотворни ефекти на миазмите върху него, още от неговото раждане, докато расте и се развива през целия си живот.

Включил съм и няколко важни разрешени клинични случая, в които миазмите бяха успешно управлявани, задържани и постепенно и систематично отстранени чрез изучаването на афоризмите на „Органона“ – и на „Материя медика“.

ВЪВЕДЕНИЕ

Всеки по-тясно скроен от д-р Самуел Ханеман човек, след успешното откриване на Закона за подобието, би се отпуснал в щастливо доволство, наслаждавайки се на своята слава. Не и Ханеман обаче. Докато лекувал много страдащи, той забелязал, че хомеопатичното лечение е много ефективно при хора с остри проблеми, но същият подход не е достатъчно добър при тези с хронични страдания. При тях излекуването с хомеопатични средства било краткотрайно и често страданията след време се връщали. Той забелязал, че въпреки много внимателното прилагане на Закона за подобието и предписването на лекарство само след обмислянето на всички други аспекти – като избор на потенция, повтаряне и т.н. – трайният успех му се изплъзва.

Тези опити го подтикнали да се труди упорито и да открие защо иначе качественият и ефективен Закон за подобието се проваля в постигането на трайни резултати при случаи на дълготрайни страдания и болести. Търсейки причината за това, той изследва текущите проблеми още в зачатък, задълбава и търси отвъд очевидното, внимателно проучва историята на пациента, фамилната анамнеза и болестите, от които са страдали родителите и предшествениците им.

След непрекъснато изучаване в продължение на дванайсет дълги години той стига до извода, че тези страдания не са нищо друго, освен уродливите сенки на миазми, отговорни за пречките пред трайното излекуване. Когато идентифицира и анализира миазмите и капризните им прищевки, той успява да потвърди, че определени болести, когато бъдат потиснати от неподходящо лечение, водят до много други, по-дълбоки измерения на болестта. Според своя произход тези болести са класифицирани в два типа. Техните причинители са или невенерически болести, като кожни обриви, или венерически болести, като сифилиса и гонореята. Когато тези болести са оставени недоизлекувани в миналото или са потиснати, предизвикват дълбоко вкоренени миазматични явления в човешкото тяло.

Ханеман задълбава още повече в регистрите на своите пациенти, в заболяванията им в ранна детска възраст, настоящите им заболявания, различните им симптоми и фамилната история. Той свързва тези синдроми с дадени атавистични семейни черти и истории. Ханеман казва, че има определени модели от симптоми, поведение и болести, които обикновено се предават от родителите на децата им. След това установява, че ако определена болест е била налице у даден пациент, когато той създава потомство, тази болест може да бъде унаследена от непосредствените му наследници или понякога може да прескочи едно или две поколения и да се прояви при някое от бъдещите.

Миазмът, възникващ от потискане на невенерическа болест или кожен обрив, Ханеман нарича псора. Потискането на венерическата болест гонорея е идентифицирано като сикоза, а последиците от потискането на сифилиса са наречени сифилитичен миазъм.

Той заключава, че първо е необходимо да се пребори с тези дълбоко вкоренени миазматични препятствия, за да може да се справи с актуалния проблем. Източникът на болестта, развитието на болестта, природата на болестта също трябва да вземат предвид при снемането на случая и след това човекът да се лекува като едно цяло. Неговата болест не би могла да се лекува отделно или изолирано, без да се вземат предвид гореописаните фактори.

Свързани заглавия

„Скритите причини за хроничните болести“ от д-р Кишор Мета излиза на български

„Скритите причини за хроничните болести. Миазмите в хомеопатията“ тук

Прочетете още

211574_b

Как да изкачим върха и да продължим нагоре

На 20 февруари излиза луксозното издание на „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай. След „Пътят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *