Начало / Читатели / „В дива компания“ от Мануел Ривас (ревю)

„В дива компания“ от Мануел Ривас (ревю)

Любина ЙОРДАНОВА

В дивата компания на Мануел Ривас е откачено хубаво. Това е третата му книга на български език след „Моливът на дърводелеца” (роман) и „Какво искаш от мен, любов?” (сборник с разкази). Всички те са вълшебни. Любими са ми, защото са написани по невъобразимо красив начин, с изненадващи изречения; с развинтено въображение, което на моменти ме стряска, разсмивайки ме без предупреждение. И някаква романтиката вирее вътре – от онази прекрасната, не лигавата.

Мисля си, че са идеални наръчници за това как трябва да се пише.

Определено не мога да кажа нищо, което да звучи поне малко логично и смислено за „В дива компания”.

Тук има цяло ято черни гарвани, по-точно триста. Те са армията на краля на Галисия.

Има една тъжна Роза с много деца, с най-добра приятелка, с отвращаващ я съпруг и с една голяма любов на име Спайдърмен.

Има мишки, ама не се плашете, защото са преродените съселяни от Аран и в този си живот са много симпатични, черпят се с вестници и си ги хапват. Америка не е континент, а мила къртица, която преди е била вещица. Има и гущер, който ръси забележителни разсъждения за Бог.

По страниците на книгата галопира и един прекрасен галисийски кон „с бели крака и абаносово тяло, красиво нашарено със снежинки”.

А що се отнася до хората, важно е да се знае:

– Хората са такива, каквито са.

– Хората са каквито искат да бъдат.

Прочетете още

Teology Poster

„Профанна теология“ – поетическо четене на Петър Чухов (втори опит)

Втори опит за осъществяване на това събитие, след като първият беше осуетен от почти библейски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *