Начало / Читатели / „Докато дишам“ от Георги Томов и Дейна Бренченс (ревю)

„Докато дишам“ от Георги Томов и Дейна Бренченс (ревю)

Станислава ЧУРИНСКИЕНЕ

Когато се разчу, че Георги Томов, авторът на популярния сборник с разкази „Не беше тук и си отиде“ е написал роман, при това в съавторство със загадъчна дама на име Дейна Бренченс, много вежди се повдигнаха в учудване. Излизането му на книжния пазар се забави заради факта, че беше финалист в конкурса на „Сиела“ и това допълнително изостри любопитството как спринтьор (автор на разкази) се е справил в маратонската дисциплина на романа. Дългото очакване обаче се оказа възнаграждаващо, защото Томов и съавторката му са написали екзистенциален екшън – трилър (ако държим на жанровите етикети), който преобръща представата за професионализъм в съвременното българско писане.

Началната сюжетна точка на романа са последните години преди падането на социализма и първите от прехода – опасен времеви отрязък, в който са се изгубили не един и двама български автори. В „Докато дишам“ обаче, този исторически контекст е използван елегантно, умело и неморализиращо, за да въведе логиката на героите и да постави завръзката на събитията. Ген. Досев, твърд, макар и не безскрупулен човек и жена му – самотна и зависима от съпруга си, са принудени да вземат трудно решение, когато малолетната им дъщеря Вяра забременява. Те изпращат момичето да прекара бременността си скрита в манастир, понеже за аборт вече е късно. Там, Вяра ражда близначки, които са й отнети и дадени за осиновяване по нареждане на баща й. Пред жена си и дъщеря си обаче ген. Досев обявява бебетата за мъртвородени. Целият сюжет оттам нататък проследява съдбата на членовете на семейството му – и тези, които знаят, че са Досеви, и онези, които не го съзнават. Историята, която на моменти е невероятна като живота с всичките си съвпадения и обрати, ни отвежда чак в Холандия, в подземния свят на наркобизнеса.

Интригуващият сюжет обаче далеч не е единствената причина, поради която за тази книга ще се говори дълго. На фона на традиционните за съвременния български роман опити да се обясни живота и вселената в триста страници, „Докато дишам“ е освежаващо неморализираща, истински интересна и увлекателна проза. Силният акцент върху събитийността, пълната липса на самоцелни отклонения тип „природата в унисон с преживяванията на героя“ и – алелуя! – истински жив диалог, напуснал стилистиката на телевизионния театър от 80-те години, са само част от силните страни на романа.

Професионализмът, с който е изпипан всеки детайл от разгръщането на сюжета, е впечатляващ. Световете, които Томов рисува, са реалистични до графичност. От схемите за първоначално натрупване на капитали в посткомунистическа България до холандския наркобизнес – всичко е описано с прецизността на око, което наблюдава отблизо. Изглежда, тук е ролята на Дейна Бренченс, човекът, акуширал при раждането на романа, която познава добре живота в Холандия.

„Докато дишам“ е урок и по конструкция и изграждане на сюжет. Историята започва и кръгово завършва в България, действието е пъзел, който се подрежда внимателно и обмислено, докато нито една загадка или фрагмент не остават без отговор. Авторите са наредили кукички из цялото повествование, които дърпат през историята – разказът спира в пиковия момент и читателят намира развръзката на ситуацията по-нататък в текста, обикновено на най-неочакваното място.

А за бъдещите читатели остава удоволствието да открият защо вече прочелите „Докато дишам“, го свързват с Куентин Тарантино, Робърт Родригес и Гай Ричи. И му предричат филмиране.

Книги от Станислава Чуринскиене тук

Прочетете още

215173_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (15 октомври – 21 октомври)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Живот в скалите от Мария Лалева /за 2-ри път в класацията/ 2. …

Един коментар

  1. Марлена Гетова

    Станислава добре е прочела и моите мисли и преценки за романа на Георги Томов. Не ми е оставила никакво място за допълване на ревюто, освен пророкуването ми , че кинематографичният стил на автора непременно ще му отвори път за филмиране!!! На добър час! А на Станислава – браво и благодаря!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *