Лира Литературно-рекламна Агенция
Десислава ВЕЛИНОВА
Случайно или не, два от литературните образи, които са се отпечатали най-ярко в съзнанието ми, са плод на въображението на двама писатели, които са били много близки приятели и страхотна подкрепа един на друг. Става дума за Труман Капоти и Харпър Ли и съответно създадените от тях Холи Голайтли и Атикус Финч.
Романът на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“ доскоро беше единствената й книга. Когато човек прочете роман, така семпъл и ярък със своите послания, няма как да остане безразличен и е съвсем естествено да му се иска да прочете и още от този автор. До тази година обаче да прочетем друго от Харпър Ли, не бе възможно. Новината, че е открит непубликуван неин роман, носещ заглавието „Go set a watchman“, меко казано развълнува всички в книжните среди. До края на година книгата ще бъде публикувана и на български език.
Често я определят като детска, може би заради това, че повествованието се води от името на едно момиче. Скаут е дъщерята на Атикус Финч, но макар и само на девет, тя е способна да прави разлика между добро и зло, между правилно и нередно. Може би именно заради крехката си възраст Скаут вижда по-ясно от възрастните каква несправедливост се случва пред очите им. Посланията на книгата далеч не се изчерпват само с това, че понякога децата са по-прозорливи. С лекия си стил Харпър Ли успява да хване читателя за гърлото и ми се струва, че няма да остане сухо око на края на романа.
„Да убиеш присмехулник“ разказва за борбата бели срещу черни. За предразсъдъците, дискриминацията, робството и смелостта да се изправиш срещу всички и да защитиш един невинен човек въпреки цвета на кожата му. Атикус Финч в ролята си на адвокат трябва да защити един несправедливо обвинен в изнасилване чернокож мъж – и го прави до последния миг, въпреки че по този начин застрашава кариерата си и бъдещето на децата си. Правдата изисква жертва, но жертвата си струва.
Романът печели награда „Пулицър“ през 1961 г., обявен е за най-добрата книга на всички времена във Великобритания. Дори слуховете, че не Харпър Ли, а Труман Капоти е истинският автор на романа, не могат да помрачат неговото въздействие. Ако не друго, такива книги не могат да пострадат от своя автор. Те живеят отделен, самостоятелен живот, а след дори един прочит имат силата да променят човека завинаги.
„Да убиеш присмехулник“ тук
