Лира Литературно-рекламна Агенция
„Демокрацията: богът, който се провали“ е едно от най-интересните изследвания на съвременната политика, публикувани през този век. Това е поредица от тринадесет есета на тема демокрация, повечето от които базирани на лекции, изнасяни от автора на различни конференции на института „Лудвиг фон Мизес“ и Центъра за либертариански изследвания. Заглавието на книгата е алюзия към творбата „Богът, който се провали“ от 1949 г., в която шестима автори, бивши комунисти или симпатизанти на комунизма, описват разочарованието си от него.
Ханс-Херман Хоппе счита себе си за изразител на една интелектуална традиция, която се простира в миналото най-малко до испанските схоластици от 16 век, и която е намерила най-ясното си съвременно изражение в Австрийска икономическа школа, представена от Карл Менгер, Ойген фон Бьом-Баверк, Лудвиг фон Мизес и Мъри Н. Ротбард. Мотивиран от фундаменталните теоретически прозрения на политическата икономия и политическата философия, авторът ревизира трите централни – и почти митични – вярвания и интерпретации, касаещи съвременната история: преобладаващият негативен възглед за традиционните наследствени монархии;преобладаващият позитивен възглед за демократичното правителство; естественият ред като алтернатива и на демокрацията, и на монархията.
Според Хоппе демокрацията е основната причина за упадъка на цивилизацията след Втората световна война, и трябва да бъде свалена от пиедестала, на който незаслужено е въздигната.
Затова той изследва съвременните демокрации в светлината на техните очевидни провали“: повишаването на нивата на безработица, нарастването на публичния дълг, неплатежоспособните системи за социална сигурност.
Хоппе търси виновниците за тези неуспехи в натиска, упражняван от многобройни „групи за натиск“ за увеличаване на правителствените разходи, данъците и регулациите, както и на липсата на мерки за противодействие срещу активността на тези групи. Възможните решения според него са в „прехвърлянето на контрола върху одържавеното богатство от централното правителство към по-малки, регионални правителства“, и в „пълната свобода на договарянето, заниманията, търговията и емиграцията“.
Хопе характеризира демокрацията като „притежавано от обществото правителство“, за разлика от монархията, която е „частно притежавано правителство“. Монархията е за предпочитане пред демокрацията заради неограничавания от мандати управленски хоризонт на монарха. Но и монархията, и демокрацията, са системи със сериозни дефицити в сравнение с „естествения ред“: система, свободна от данъчно облагане и принудителен монопол, в която различни юрисдикции свободно се конкурират за привърженици. Синоними на естествения ред са „подредената анархия,” „частно-собственическия анархизъм,” „анархо-капитализма,” „автоправителството,” „обществото на частното право”, и „чистия капитализъм“.
Логическият статус на естествения ред като теоретически отговор на фундаменталния проблем на социалния порядък – как да се запази свободата, собствеността и преследването на щастието, поражда обширни дискусии върху изискванията за социална промяна и в частност върху радикалната трансформация от демокрация към естествен ред. В тази книга Ханс-Херман Хоппе дава едни от най-интересните възможни решения на този проблем.
Свързани заглавия
„Демокрацията: богът, който се провали“ на Ханс-Херман Хоппе ще излезе на български
„Демокрацията: богът, който се провали“ тук
