Лира Литературно-рекламна Агенция
Златина ПЕТКОВА
Сигурна съм, че по-голямата част от вас вече са смръщили вежди , питайки се коя, по дяволите, е Зюлейка Добсън и откъде ги намирам тези странни книги. Имайте малко търпение. Ще започна от това кой е човекът, създал Зюлейка. Макс Биърбом или , за да сме точни, Хенри Максимилиан Биърбом е известен английски сатирик, живял в края на ХІХ и началото но ХХ век. Всъщност той е много повече – рицар на английската корона, любим ученик на Оскар Уайлд и съвършено денди. „Несравнимият Макс“, както го наричат приятелите, посвещава живота си на това да ни учи колко е важно да не приемаме своя твърде на сериозно. Усещаме го с особена сила в най-известната му книга – „Зюлейка Добсъсън“. Едни я приемат като бурлеска , други като блестяща сатира на университетския живот, трети я сравняват с „Портретът на Дориан Грей“. Независимо от определенията пред заглавието, факт е, че забавната книга на Биърбом неизменно присъства в списъците за най-добри англоезични романи на всички времена. Все пак се надявам да ви убедя, че не това е основната причина, заради която си струва да я прочете.
И така, коя е Зюлейка? Госпожица Зюлейка Добсън е от онези жени, благословени или пък наказани от боговете с фатална хубост. Тя рано губи родителите си и е принудена да изкарва парите си като гувернантка. За нещастие, младото момиче няма особен талант в тази област. Бързо обаче осъзнава, че силата й е другаде – в това да побърква, и то съвсем буквално, мъжете. След като открадва фокусническия инвентар на поредния влюбен в нея, героинята на Биърбом заминава на световно турне, на което демонстрира пълното си бездарие в сферата на магията. Кой обаче се интересува от изскачащи зайци от шапки, когато на сцената е такава красавица? Транспаранти с лика й , скриват Статуята на свободата в Ню Йорк, витрините на парижките бижутерии се изпразват, турският султан я моли да влезе в харема му, а горкият германски принц е заточен 6 месеца в кула, заради дързостта си да й предложи брак. Всичко това несъмнено радва нашето момиче, но и хубавото рано или късно омръзва. На Зюлейка й писва от влачещите се в краката й велики мъже и решава да се разнообрази като отиде на гости на дядо си. А дядо й , случайно или не, е ректор на колежа Джудас в Оксфорд. Тук е важно да отбележа, че колкото й суетна и повърхностна да изглежда Зюлейка, в същността си тя е просто девойка, която търси любовта. На кого обаче може да отдаде сърцето си такова момиче? Отговорът е елементарен и го знае всяка жена – на този, който не й обърне внимание. Е, късметът й бързо сработва и едва пристигнала в сградата, тя попада на точно такъв младеж. Не по-малко нарцистичен от нея, дукът на Дорсет, не забелязва никого освен себе си и я награждава с пълното си презрение. И точно, когато Зюлейка за първи път в живота си изпада в любовен екстаз, нещата вземат трагичен обрат. Егото и суетата на дука удържат твърде кратка победа. Джон заспива като денди, дало обет никога да не попада в женските мрежи, а се буди като влюбен глупак. Оттук насетне, комедията и абсурдът решават да ни спретнат такова театро, че до последната страница да не спрем да се смеем и възхищаваме на развинтената фантазия на автора. Щом дука си признава чувствата, тези на Зюлейка към него скоропостижно умират. След много мислене как да ги възкреси, младият мъж стига до извода, че единственият начин е като вземе самият той да умре. На всичко отгоре, споделя намеренията си пред състудентите си, които, вдъхновени от светлия му пример, решават до един да се хвърлят в реката, доказвайки така любовта си към прелетната Зюлейка. Оставям ви сами да проверите реализира ли се това „велико“ начинание и как точно.
Ще ви кажа само, че след цялата трагикомедия в Оксфорд , в края на книгата си Макс Биърбом стяга багажа на Зюлейка, пращайки я в Кеймбридж. Години по-късно С.К. Робъртс – почитател на писателя, пише продължението „Зюлейка в Кеймбридж“, където( доколкото разбирам ) студентите се оказват безразлични към нея. Предполагам, че никак не й било лесно да е влюбена в толкова много мъже едновременно, но вярвам, че все някак се е оправила. На вас пък пожелавам, покрай всички тези шеги, все пак да не забравяте, че с истинската любов шега не бива.
„Зюлейка Добсън или оксфордска любовна история“ тук
