Начало / Любопитно / „Бързаците” от Майкъл Луис (анотация и откъс)

„Бързаците” от Майкъл Луис (анотация и откъс)

Ако „Вълкът от Уолстрийт“ за пръв път хвърли светлина върху света на борсите, „Бързаците” отива още по-далеч; като буквално го взривява. Докато майсторската хитрина на Дж. Белфорд буди възхищение, то в „Бързаците“ на небезизвестния Майкъл Луис става дума за хората, които с готовност биха го вкарали зад решетките. След скандалната „Никой не ме чу“ на Хари Маркополос e време за голата истина за фондовата борса, не по-малко скандална впрочем.

„Бързаците“ е световен бестселър, в който Майкъл Луис разглежда мъчителната за проумяване сложна материя на финансовите пазари със закачлив и често възчерен хумор. В книгата се проследява стъписването на група брокери и финансови анализатори от Уолстрийт, когато внезапно осъзнават, че стоковият пазар е нагласен в полза на определени сили от борсата. Те решават да разнищят конспирацията и да разследват, а впоследствие реформират и преструктурират пазара. Рискът им е голям –някои от тях поставят на карта не просто седемцифрените си заплати. Осъществява се бунт на най-малко неморалните срещу присвояващите милиарди от спестяванията на хората по целия свят.

ОТКЪС

Не проявявах голям интерес към фондовия пазар, макар че като повечето хора обичах да наблюдавам периодите му на растеж и срив. Когато на 19 октомври 1987 г. пазарът се срина, аз нервничех на 40-ия етаж на „Уан Ню Йорк Плаза“, където се намираше отделът за продажби и фондова търговия на тогавашния ми работодател „Саломон Брадърс“. Онова беше интересно. Ако някога сте имали нужда от доказателство, че дори вътрешни хора на Уолстрийт нямат представа какво ще се случи на тази улица след малко, тогава то беше налице. В един момент всичко вървеше добре; в следващия стойността на целия фондов пазар в САЩ спадна с 22,61%, без никой да знае защо. По време на краха, за да избегнат поръчките на клиенти, желаещи да продадат акциите си, брокерите на Уолстрийт просто не вдигаха своите телефони. Не беше първият път, когато работещите на Уолстрийт се дискредитираха сами, но този път властите отговориха с промяна на правилата – улесниха компютрите да вършат работата на тези несъвършени хора. Крахът на фондовия пазар от 1987 г. даде началото на един нов процес – отначало слаб, но все по-засилващ се с годините, който приключи, когато компютрите изцяло заместиха хората.

През последните десетина години финансовите пазари се променяха толкова бързо, че нашата представа за тях вече няма нищо общо с действителността. Обзалагам се, че представата, която повечето хора имат за финансовите пазари, все още прилича на снимка, която някое човешко същество би могло да направи. На нея, долу на екрана на някоя кабелна телевизия, се върти плътна лента и първокласни мъжкари, облечени в сака с точно определен цвят, стоят пред търговските си платформи и френетично крещят един на друг. Тази картина е остаряла. Светът, който тя описва, е мъртъв. От 2007 г. вече няма облечени в цветни сака дебеловрати момчета, които стоят пред търговските си терминали. Или, ако ги има, те вече не са фактор. Все още има хора, работещи на пода на Нюйоркската фондова борса и на няколко борси в Чикаго, но те вече не контролират никой от финансовите пазари, нито имат привилегията на вътрешен поглед към тях. Сделките на американския фондов пазар сега се осъществяват в черни кутии, намиращи се в строго охранявани сгради в Ню Джързи и Чикаго. Трудно е да се каже какво се случва в черните кутии – плътната лента, въртяща се в долната част на екрана на кабелната телевизия, отразява само най-миниатюрната част от ставащото на фондовия пазар. Докладите за пред обществеността относно разиграващото се в черните кутии, са неясни и ненадеждни – дори експерт не би могъл да каже какво става, нито кога и защо. Разбира се, няма никаква надежда средностатистическият инвеститор да разбере дори малкото, което трябва да знае. Той влиза в своя „ТД Америтрейд“, „Е-Трейд“, или „Шуоб“ профил, въвежда маркирания символ на някоя акция и натиска бутона, на който пише „Купи“. Оттук нататък? Той може би си мисли, че знае какво става, когато натисне този бутон на компютърната си клавиатура, но, повярвайте ми, не е така. Ако знаеше, щеше да размисли два пъти, преди да го направи.

Светът се придържа към старата си представа за фондовия пазар, защото тя е удобна; защото е трудно да си представиш картина, която да я замести; защото малкото хора, които са способни да ви я покажат, нямат интерес да го направят. Тази книга е опит да очертаем картината. Тя започва да изплува сред плеяда по-малки образи – на Уолстрийт след кризата; на новите видове финансова интелигентност; на компютрите, програмирани да се държат безлично по начин, по който самият програмист никога не би го направил лично; на хората, идващи на Уолстрийт с идея как действа това място, само за да открият, че то работи твърде различно от начина, който те са си представяли. Един от хората – канадец – стои в центъра и подрежда по-малките образи в разбираемо цяло. Желанието му да отвори прозорец към американския финансов свят и да покаже на хората случващото се там, все още спира дъха ми.

Ето как се стигна до арестуването на занимаващия се с високочестотна търговия програмист, заради кражбата на компютърния код на „Голдман Сакс“. Докато работи за „Голдман Сакс“, Сергей Алейников разполага с бюро на 42-ия етаж на „Уан Ню Йорк Плаза“ – само два етажа над мястото, заемано преди от търговската зала на „Саломон Брадърс“, откъдето някога бях наблюдавал срива на фондовия пазар. Алейников не е бил по-заинтересован да остане в тази сграда, отколкото съм бил аз самият, и през 2009 г. бе напуснал, за да си търси късмета другаде. На 3 юли 2009 г. той лети от Чикаго за Нюарк, Ню Джързи, в блажено неведение за мястото си в света. Няма представа какво ще му се случи, след като кацне. Няма представа и какви са станали залозите във финансовата игра, в която е помагал на „Голдман Сакс“. Странното е, че просто е трябвало да погледне през илюминатора на самолета към американския пейзаж долу, за да види от каква величина са те.

 „Бързаците” тук

 

Прочетете още

Cover-Myje-bez-jeni

„Мъже без жени“ от Харуки Мураками

По думите на Мураками, писането на романи е като да садиш гора, докато творенето на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *