Лира Литературно-рекламна Агенция
Детската литература изкушава и най-великите пера в историята, разкрива сайтът mentalfloss.com. Журналистът Лукас Райли ни посочва малко известни творби за деца, писани от класици.
Джойс е автор на едни от най-влиятелните и обсъждани литературни произведения на ХХ век. Когато не описвал движението на мухите, например, великият писател пишел за… котки. През 1936 г. той пратил писмо до внука си Стивън, включващо две приказки. По-късно те стават основа на книжките „The Cat and the Devil“ и „The Cats of Copenhagen“, като първата излязла на пазара през 1964 г. „The Cats of Copenhagen“ била представена на широката публика чак през 2012 г.
Къмингс написал 2900 стихотворения, две новели и безброй есета през живота си. Но и той не останал далеч от детските творби. Къмингс ги създавал, за да радва дъщеря си Нанси. През 1965 г. на пазара се появява неговият сборник приказки.
Ъптон Синклер
Някога наричали Синклер „мъжът с всички таланти освен чувство за хумор и мълчание“. Авторът на „Цар Въглен“ цял живот критикувал политическата система, но намерил начин да избяга от този си имидж с детските книги. През 1936 г. той написал книжката „The Gnomobile: A Gnice Gnew Gnarrative with Gnonsense, but Gnothing Gnaughty“, история за малко момиченце, гномове, вълшебна гора. Някои критици и в тази история намерили политически нюанси – неуморната борба на автора срещу индустриализацията и замърсяването на околната среда. През 1967 г. „Дисни“ превърнали приказката му във филм.
През 1951 г. сп. „Холидей“ публикува единственото произведение на Ърнест Хемингуей за деца: „The Good Lion and The Faithful Bull“. Според слуховете авторът на „Старецът и морето“ и „Безкраен празник“ създал книжката за венецианската си любов Адриана Иванчич и племенника й.
13 години след като написал „Прекрасният нов свят“ Хъксли създал история за 5-годишната си племенничка, наречена“The Crows of Pearblossom“. Четири години след смъртта на писателя издателство „Рандъм Хаус“ издало приказката в илюстрована книжка.
Носителят на две награди „Пулицър“ и автор на десетки романи Ъпдайк има и пет книги за деца: „ A Helpful Alphabet of Friendly Objects“, „Bottom’s Dream“, „The Magic Flute“, „The Ring“, и „A Child’s Calendar“. Първата представлява поема за всяка буква от английската азбука, като включвала и 26 фотографии на предмети от ежедневието, направени от неговия син. Поетическа е и „A Child’s Calendar“, която е съставена от 12 стихотворения, по едно за всеки месец от годината.
След излизането на „Сатанински строфи“ 9-годишният син на Салман Рушди Зафар разкритикувал татко си, че никога не пише за деца. Тогава писателят му обещал и детска книга. Две години по-късно на бял свят се появил сборникът „Харун и морето от приказки“. Главен герой е Рашид, професионален разказвач на приказни, който губи магическата си дарба. Той обаче е спасен от малкия си син Харун, който го води от приключение на приключение с надеждата татко му да си възвърне способността да разказва истории.
През 2010 г. Рушди издава и книга, предназначена за тийнейджъри: „Luka and the Fire of Life“.
Авторът на „Махалото на Фуко“ и „Името на розата“ не пише само философски романи и изследвания. Той е известен и като автор на три детски книги: „The Three Astronauts“, „The Bomb and the General“ и „The Gnomes of Gnu“. И в трите обаче не липсва характерната за цялото му творчество политическа линия. Като и пред децата Еко защитава възгледите си за толерантност, мултикултурализъм и опазване на околната среда.
Т. С. Елиът
И Елиът не успял да устои и създал прекрасна котешка история. В началото на 30-те години на миналия век той редовно изпращал писма с приказки за котки на своите внуци, подписани с псевдонима Старият Опосум. През 1939 г. тези истории били събрани и публикувани под заглавието „Old Possum’s Book of Practical Cats“. Книжката по-късно станала любима на композитора Ендрю Лойд Уебър, който признава, че тя го е вдъхновила да създаде хита си – мюзикъла „Котките“.
Гъртруд Стайн
През 1938 г. от издателство „Йънг Скотс букс“ помолили няколко прочути писатели да се опитат да напишат книга за деца. Повечето от помолените отказали, но Гъртруд Стайн с радост приела. Оказало се, че тя вече има един почти готов ръкопис за деца. От това излязла книгата „The World is Round“ – символично пътешествие на едно момиче, което се опитва да опознае света.
Толстой обожавал децата. Когато бил на 21 години младият аристократ отворил училище за децата на селяните, живеещи в земите му. Докато пишел „Ана Каренина“, той започнал успоредно да работи и върху няколко учебника за своите ученици. Толстой пишел приказки за своето детство, адаптирал басните на Езоп и индийски приказки, описвал местни легенди за Иван глупака. Когато завършил труда си започнал да ги чете пред най-малките си критици. Молел ги да му правят забележки и да го редактират. Той публикувал детските си творби в два тома, а освен това създал и Буквар, който по-късно се ползвал в руските училища.
