Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 28 март, се навършват 106 години от рождението на Бохумил Храбал – един от най-значимите представители на чешката литература. Известни са книгите му „Строго охранявани влакове“, „Обслужвал съм английския крал“ и „Уроци по танци за възрастни и напреднали”. Признатият режисьор Иржи Менцел е екранизирал негови творби. Храбал умира през 1997 г. Представяме ви цитати от чешкия автор, публикувани в goodreads.com.
„И Сократ и Христос не са написали нито ред, а ето виждате, и до днес учението им се ползва, докато други, колкото повече книги издават, толкоз повече са неизвестни, това е заговор на историята.“
„Писането е защита срещу скуката, но и защита срещу меланхолията.“
„Тук, на пражката гара, разбрах, че за тази половин година в хотел „Тихота“ съвсем се бях побъркал, кондукторите надуваха свирките, пътниците се качваха и заемаха местата си, кондукторите даваха с изсвирвания знак на началника движение, а аз тичах от един кондуктор при друг и подвиквах „Да, моля?“. А когато началникът изсвири, за да получи в отговор изсвирване, че всичко от страна на кондукторите е наред, че вече са затворили вратите и прочие, аз дотичах при него и учтиво изрекох: „Да, моля?“. И влакът отнасяше господин Валден, а аз крачех през пражките кръстовища и на два пъти ми се случи регулировчикът да изсвири така пронизително, че аз хуквах към него, оставях куфара в краката му и питах: „Да, моля?“ – из „Обслужвал съм английския крал“
„Младите поети мислят за смъртта, а старите – за момичета”.
„Защото като чета, аз не просто чета, а слагам красивото изречение в устата си и го всмуквам като плодов сок”.
„Винаги съм бил късметлия с лошия късмет”.
„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници”.
„…гърдите ми се изпълниха с такава радост, че неочаквано и за мен самия запях, подхванах несмело, защото цял живот не бях пял, цял живот не ми беше дошло отвътре ни веднъж да запея, през всичките тези десетилетия и през ум не ми беше минавало , че може и да запея… […] сякаш с песента, абе каква ти песен, по-скоро крясъци някакви, за които си въобразявах, че са песен, нищо повече от воя на кучето, та сякаш с това пеене изсипвах от себе си кутийки и чекмеджета, пълни с пропаднали полици, ненужни писма и пощенски картички, че от устата ми се отвяват нанякъде късчета от скъсани стари плакати, […] късчета от всичко, настанило се в човека като цигарен дим и катран в дробовете на пушач” – из „Обслужвал съм английския крал”.
„…Шефът обаче никога не ми прости, че получих онзи орден и лентата през гърдите, и гледаше през мен, сякаш ме нямаше, въпреки че аз си докарвах такива пари, че с тях покривах вече целия под, всеки трети месец отнасях цял под, застлан със стотачки крони, в заложната банка, защото си бях наумил, че ще стана милионер, че ще бъда равен с всички, и че после ще наема или ще си купя малък хотел, малко къщенце някъде в Чешкия рай, че ще се оженя, ще си намеря богата булка и нейните и моите пари заедно ще ме направят уважаван мъж, като всички останали хотелиери, и че дори ако не ме признават като човек ще бъдат длъжни да ме признаят като милионер, собственик на хотел и имоти, че ще им е съдено да се съобразяват с мен…” – из „Обслужвал съм английския крал”.
„… затова и поетът Бонди ми казваше, че истинската поезия трябвало да причинява болка, все едно сте забравили в носната си кърпичка ножче за бръснене и като се секнете, си порежете носа, затова и добрата книга не е тая, дето приспива читателя, а тая, дето го кара да скочи от леглото и както си е по долни гащи, да хукне при господин писателя и да му разбие физиономията, тогава бе така, защото по австрийско мъжът бе отговорен за душата на жената си направо пред Бога…” из „Уроци по танци за възрастни и напреднали”.
„Все очаквам да ми кажат неща за мен, които не знам”.
„Винаги съм обичал залеза. Това е единственото време от деня, в което имам чувството, че нещо важно ще се случи”.
„Небето не е човек, но все пак трябва да има нещо повече от небе – състрадание и любов. Но аз допуснах те да избледнеят от моята памет и да потънат в забвение”.
