Институтът за литература , международната фондация „Европейски форум” и Столичната библиотека организират изложба, посветена на Яна Язова. Тя ще бъде открита на 9 март, понеделник, от 17,30 ч в галерия „София“ (Столична библиотека).
Ще бъде представен и сборникът с научни изследвания от националната конференция „100 години от рождението на Яна Язова. И пак напред сама аз тръгвам”.
Люба Ганчева, по-известна днес като Яна Язова (1912-1974), е една от най-обсъжданите личности в българската литературна история. Едни я харесват, други – не, а трети я смятат за велика, но независимо от всичките „за” и „против” едно е сигурно: името й заслужава да се помни. Язова написва първото си стихотворение, когато е едва на седем години. В периода 1930-1944 г. тя е на върха на своята слава и е постоянен обект на внимание от страна на пресата. След 9-ти септември 1944 г. тя отказва да вземе участие в новия, продиктуван от режима ред и изчезва от списъка на литературните творци. След заличаването на името на Язова от родния литературен пейзаж тя е принудена да живее и работи в изолация. Нейните творби остават неиздадени до края на 80-те години на миналия век – в периода 1987-1989 г. излиза посмъртно трилогията й „Балкани” – романите „Левски”, „Бенковски” и „Шипка”.
Книгите на Яна Язова тук