Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 5 март, се навършват 92 години от рождението на италианския режисьор, писател, драматург и интелектуалец Пиер Паоло Пазолини. Известен е с левите си убеждения. Макар и да е противоречива фигура, Пазолини е признат за важна фигура в италианската литература и изкуство. На български се издавани книгите му „Жесток живот” и „Поезия”. Режисьор е на филмите „Едип цар”, „Декамерон” и скандалния „Сало, или 120-те дни на Содом”. Открито признава своята хомосексуалност. Пазолини е пребит до смърт през 1975 г. при неизяснени обстоятелства. Представяме ви цитати от Пазолини, публикувани в goodreads.com.
„Не трябва да вярваме, че отново ще има общество, в което хората ще са свободни. Човек не трябва да се надява на това. Човек не трябва да се надява на нищо. Надеждата е измислена от политиците, за да направят електората си щастлив.“
„Днес революцията е само сантимент.“
„Нищо не остава освен надеждата, че края ще дойде и ще спре неумолимата болка от чакането.“
„Скандалът е право. Да бъдеш бесен е забавно.“
„Горко му на този, който не знае, че християнската вяра е буржоазна.“
„И мъртва е епохата на нашето съществуване, която в свят, създаден да ни унижава, беше морален лъч и съпротива!“
„Ако знаеш, че аз не съм вярващ, значи ме познаваш по-добре, отколкото аз познавам себе си. Може да не съм вярващ, но изпитвам носталгия по вярата”.
„Знакът, който бележи цялото ми творчество, е този копнеж за живот, това чувство на изолация, което не намалява, а увеличава любовта към живота”.
„Ти си като скъпоценен камък, разбит на хиляди парчета, за да бъде възстановен отново от материал, по-траен от самия живот – това е материала на поезията”.
„Аз съм писател, който проследява всичко, което се случва, който познава всичко, което пише и си представя всичко, което не познава”.
„Веднъж щом животът свърши, той придобива смисъл”.
„Човек осъзнава, когато му се покаже. И нищо, никога не би могло да показва по-добре от театъра”.
„Не съм заинтересован от разкритията, това е мода, която мразя. Искам да превръщам фактите отново в митове”.
„Смъртта определя живота”.
„Сексуалната свобода днес е като установена практика, като задължение, социален дълг, необходима черта на консуматорския начин на живот”.
„През живота си не съм извършвал акт на насилие, нито физически, нито морален. Не защото съм фанатик на ненасилието. Ако такава бе идеологията ми, то това също е насилие. В живота си никога не съм извършвал акт на насилие, нито физически, нито морален, просто защото вярвах на своята природа, която е културата”.
„Нищо не е по-анархично от властта. Властта прави винаги това, което иска”.
„Киното е необикновен и несимволичен език, който изразява реалността през самата реалност”.
