„В една студена, дъждовна вечер, в края на октомври 1838 г., един мъж с атлетично телосложение, облечен в дрипи, със стара широкопола сламена шапка, прекоси моста „Понт-о-Шанж“ и се гмурна в парижкия лабиринт от тъмни и тесни улички, който се простира от Съдебната палата до катедралата „Нотр Дам“.
Днес, 20 януари, се навършват 211 години от рождението на френския романист Йожен Сю – един от основоположниците на масовата литература . Автор е на 43 романа (главно в подлистници), два сборника с повести, осем политически труда и деветнайсет пиеси. Най-известните му произведения остават „Парижките потайности“ и „Скитникът евреин“.
Син е на Жан-Жозеф Сю – известен хирург в армията на Наполеон. Наследява професията на баща си и също работи като военен лекар. След няколко безметежни години двайсет и шест годишният Йожен Сю пропилява наследството на баща си (харчи безогледно, записва се в снобския „Жокей Клуб“, става любовник на най-прекрасните дами в Париж – наричат го Красивия Сю), а когато се разорява напълно, започва да пише. Занимава се и с политика – през 1850 г. е избран в Законодателното събрание като републиканец социалист, след преврата на Луи-Наполеон Бонапарт е принуден да отиде в изгнание в провинцията, а малко преди смъртта си пожелава да бъде погребан като свободомислещ.
Любопитно е, че Сю е герой в романа „Пражкото гробище“ на Умберто Еко.
Представяме ви цитати от Сю, публикувани в giga-usa.com.
„Очите са прозорците на женското сърце, през които можеш да влезеш.“
„Ръката, която дава, понякога и събира.“
„Има съревнование дори и в греха.“
„Времето оставя непоправими отпечатъци.“
„Ценностите често биват спъвани и събаряни от острите камъни на мизерията.“
„Слабостта показва зависимост, но също така и известна степен на доверие и нежност.“
„Отмъщението е ястие, което се поднася най-добре студено.“
„Поезията, подобно на добротата и красотата, често е заразна.“