Лира Литературно-рекламна Агенция
Ноам Чомски е професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт и автор на десетки книги за американската външна политика. Тези дни той отново разкритикува случващото се напоследък в Близкия изток. Статията му бе публикувана в изданието „In These Times“, цитирано от БГНЕС.
––––––––––––––––––––
„Не е приятно да разсъждаваш върху мислите, преминаващи през ума на совата на Минерва, когато на здрачаване се заема със задачата да тълкува ерата на човешката цивилизация, която сега може би се приближава към безславен край.
Ерата започна преди близо 10 000 години в Плодородния полумесец, простиращ се от земите край Тигър и Ефрат през Финикия на източното крайбрежие на Средиземно море до долината на Нил и оттам към Гърция и отвъд. Случващото се в този регион дава болезнени уроци за дъното, което човешкият род може да достигне.
В земите край Тигър и Ефрат в последните години се случват неизразими ужаси. Агресията на Джордж Буш и Тони Блеър през 2003 г., която мнозина иракчани сравниха с нашествията на монголите през 13-ти век, беше още един смъртоносен удар. Той унищожи голяма част от оцелялото население след наложените санкции от Бил Клинтън и ООН върху Ирак, определени като геноцид от известните дипломати Денис Холидей и Ханс фон Спонек, които ги препоръчаха, а след това се оттеглиха в знак на протест. Унищожителните доклади на Холидей и Фон Спонек бяха посрещнати по обичайния начин, по който се приемат нежелани факти.
Една от ужасяващите последици от нашествието на САЩ и Великобритания беше посочена във „визуалното ръководство за кризите в Ирак и Сирия“ на „Ню Йорк Таймс“ – радикалната промяна на Багдад от смесени квартали през 2003 г. до днешните религиозни анклави, попаднали в капана на горчивата омраза. Конфликтите, породени от нашествието, се разпространиха извън страната и сега разкъсват на парчета целия регион.
Голяма част от областта между Тигър и Ефрат е в ръцете на ИДИЛ и на неговата самопровъзгласила се „Ислямска държава“, мрачна карикатура на крайна форма на радикален ислям, чийто дом е в Саудитска Арабия. Патрик Кокбърн, кореспондент на „Индипендънт“ в Близкия Изток и един от най-осведомените анализатори на ИДИЛ, я определя като „ужасяваща, в много отношения фашистка организация, много религиозна, убива всеки, който не вярва в тяхната особено строга форма на исляма“.
Кокбърн посочва и противоречието в западната реакция при появата на ИДИЛ – усилията за прекъсване на напредването й в Ирак наред с други усилия за подкопаване на основния опонент на групировката в Сирия, жестокия режим на Башар Асад. В същото време голяма бариера пред разпространението на чумата ИДИЛ в Ливан е „Хизбула“, омразният враг на САЩ и на съюзника им Израел. И за да стане още по сложно, САЩ и Иран споделят заедно с други страни в този силно конфликтен регион оправданото притеснение от издигането на „Ислямска държава“.
Египет потъна в едни от най-мрачните си дни под военна диктатура, която продължава да получава подкрепата на САЩ. Съдбата на Египет не беше написана на звездите. От векове алтернативни пътища бяха доста осъществими, но нерядко тежка имперска ръка препречваше пътя.
След подновените ужаси в последните няколко седмици не е необходимо да коментирам какво идва от Йерусалим, смятан в далечната история за морален център. Преди 80 години Мартин Хейдегер възхваляваше Нацистка Германия като най-добра надежда за спасяване на славната цивилизация на гърците от варварите от Изток и Запад. Днес германски банкери мачкат Гърция под икономически режим, предназначен да запази нейното богатство и сила.
За вероятния край на цивилизационната ера предвещава нов проектодоклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), сравнително консервативния наблюдател на случващото се във физическия свят. Изводът в доклада е, че увеличаването на емисиите от парникови газове създава риск от „тежки, повсеместни и необратими последствия за хората и екосистемите“ в идните десетилетия. Светът се доближава до температурата, при която загубата на големия леден щит над Гренландия няма да може да бъде спряна. Наред с топенето на леда в Антарктика, което може да увеличи морското равнище и да наводни големи градове и крайбрежни равнини.
Цивилизационната ера съвпада до голяма степен с геоложката епоха Холоцен, започнала преди повече от 11 000 години. Епохата на плейстоцена продължи 2,5 милиона години. Сега учените смятат, че е започнала нова ера преди около 250 години – антропоцен, периодът, в който човешката дейност има драматични последици за физическия свят. Темпът на промяна на геоложките епохи трудно може да бъде пренебрегнат.
Признак за човешкото въздействие е изчезването на видове, за което сега се смята, че се случва със същия темп като преди 65 милиона години, когато астероид удря Земята. Това е предполагаемата причина за края на ерата на динозаврите, които откриват пътя за размножаването на малки бозайници, а в последствие и на съвременните хора. Днес хората са астероидът, осъждащ голяма част от живота на изчезване.
Докладът на IPCC потвърждава, че „голямото мнозинство“ известни находища на гориво трябва да бъдат оставени в земята, за да се предотвратят нетърпими рискове за бъдещите поколения. В същото време големите енергийни корпорации не крият целта си да експлоатират тези находища и да откриват нови.
Ден преди резюмето си на заключенията на IPCC „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че огромни зърнохранилища в Средния запад гният, така че петролните продукти от Северна Дакота да могат да бъдат превозвани с влакове към Азия и Европа. Една от най-страшните последици от антропогенното глобално затопляне е топенето в областите с вечни ледове. Изследване, публикувано в сп. „Сайънс“, предупреждава, че „дори леко повишаване на температурите (по-малко от очакваното в идните години) може да даде началото на топенето на вечните ледове, което от своя страна може да предизвика освобождаването на огромни количества парникови газове, съдържащи се в леда“, с възможни „фатални последици“ за глобалния климат.
Арундхати Рой твърди, че „най-подходящата метафора за лудостта на нашето време“ е ледникът Сиачен, където индийски и пакистански войници се избиваха на най-високото бойно поле в света. Сега ледникът се топи и разкрива „хиляди празни артилерийски снаряди, празни туби с гориво, ледени секири, стари ботуши, палатки и всякакви видове отпадъци, генерирани от хилядите воюващи човешки същества в безсмисления конфликт. И на фона на топенето на ледниците Индия и Пакистан са изправени пред неописуема катастрофа.
Окаян човешки род. Клета Сова.“
Книги от Ноам Чомски тук
