Лира Литературно-рекламна Агенция
Веселина СЕДЛАРСКА
В тази книга има толкова много от писателя, че в един момент си помислих, че е писана от Ромен Гари и Емил Ажар едновременно. Което си е така, защото Ромен Гари и Емил Ажар са един и същ човек, подписвал различните си книги с едно от двете имена. Но тъй като Емил Ажар е трябвало да остане тайнственият непознат, Ромен Гари го е представял с различни творчески таланти от своите.
Е, тази книга е сплав от творческите дарове на „двамата“ творци. В нея всичко е по много: хуморът, психологизмът, самоиронията, копнежът. И най-вече невъзможността, разбира се. Като че ли мъдрецът Емил Ажар ни казва: Любовта винаги идва. Идва на най-неочакваните места и в най-неподходящото време. Но няма как да не дойде, защото за всеки от нас си е приготвила капан и той ще щракне рано или късно. А скептикът Ромен Гари въздиша: Идва, но за малко, за малко. Този свят е прекалено объркан, за да бъде сцена за любов, той може да бъде сцена само за лирични клоуни.
Книгата е излиза през 1952 г. под заглавие „Цветовете на деня“. В края на живота си Гари я преработва под ново заглавие. Любимата му Джийн Сийбърг вече се самоубила, а той е решил да каже на света нещо ново, нещо важно. Самият Гари твърди, че книгата няма нищо общо с драмата на неговия живот. Не му вярвам. От тази книга научих за Гари много повече, отколкото от биографията му. Той е целият в нея – най-талантливият лиричен клоун, затворен между две корици.
„Лиричните клоуни“ тук
Заб. Ревюто е препечатано от l.helikon.bg
