Има ли разлика между парите и богатството? Върху този въпрос разсъждава британският философ и писател Алън Уотс в своето есе „Wealth Versus Money“, което може да бъде намерено в книгата „Does It Matter?: Essays on Man’s Relation to Materiality“, публикувана за първи път през 1971 г. Разсъжденията на Уотс са повече от актуални днес, когато корпоративната алчност се увеличава, а хората са оценявани единствено по доходите си. Представяме ви част от есето на Уотс, публикувано в brainpickings.org.
Уотс пише:
„Парите са начин за измерване на богатството, но не са богатство сами по себе си. Торба със златни монети или дебел портфейл, натъпкан с банкноти не струват нищо за един самотен моряк в открито море на своята лодка. Той се нуждае от истинско богатство, под формата на рибарски принадлежности, компас и мотор, зареден с газ. Именно бъркането на парите с богатството ни пречи да вървим напред в пълна степен, да развием технологическия си гений и да осигурим предостатъчно храна, дрехи, домове и други неща от първа необходимост за всички хора на земята.
Чрез парите ние измерваме богатство и ние сме изобретили парите по същия начин, както сме изобретили скалата на Фаренхайт за температура и скалите за тегло. Но за разлика от парите, истинското богатство е комбинация от енергия, техническа интелигентност и суровини.
Никой не задлъжнява, освен в критични случаи. Но пък затова просперитета ни задължава да бъдем постоянно в критично състояние чрез войната. И заради войните ние сме постоянно в дълг. Концентрираме се върху парите, вместо върху истинското богатство. Ако спрем да измерваме притежанието по стандарта на парите, а го сменим със стандарта на истинското богатство, цените ще останат същите, но всеки ще има повече от достатъчно да яде, пие, облича или с други думи – да живее достатъчно добре. Изключително сериозно се опитвам да обясня, че към днешна дата, икономическата утопия не е някаква идея за бъдещето, а необходима алтернатива на саморазрушението.
Прекалено просто е да се обвинява бизнеса, че търси печалбата, а не цени самия продукт. Не може да се очаква някой да прави бизнес без да очаква печалба от него. Истинската беда е, че печалбата се дефинира единствено като пари и се разграничава от действителната печалба – да живееш с достойнство в благоприятна околна среда.
Да се поправя грешката чрез прокарване на закони е далеч от целта, защото повечето закони имат толкова малко връзка с реалния живот, колкото и парите с богатството. Политиката и законите повече задълбочават тези проблеми, отколкото да ги решават. Финансисти, банкери и акционери трябва престанат да се мислят за богове и да осъзнаят, че са обикновени хора и да се запитат какво искат от живота. Отговорът на този въпрос ще им донесе много повече, отколкото ще намерят по пътя, по който са тръгнали.
Осъзнаването е целта пред всички нас. Най-голямата илюзия на абстрактното его е, че то може да направи всичко и да направи изключително подобрение в света само по себе си. Това е невъзможно, чисто физически, както е невъзможно да се вдигнеш от земята, като се хванеш за връзките на обувките си. Още повече, че егото, подобно на парите, е концепция, символ, дори заблуда, а не биологичен процес или физическа реалност“.
Алън Уотс е британски философ, оратор и писател, роден през 1915 г. Най-известен е като популяризатор на източната култура в западния свят. Той е сред първите англоезични философи, които говорят за дзен будизма и даоизма. Автор е на над 25 книги, част от които публикувани на български език. Сред тях са „Пътят на Дзен“, „Мит и религия“, „Даоизмът. Пътят отвъд стремлението“ и др. Умира през 1973 г.
Книги от Алън Уотс тук