Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът „Апарат” на Васил Георгиев взе наградата на Националния дарителски фонд „13 века България“, съобщи БГНЕС. Премията е на стойност 11 хил. лв. Книгата беше номинирана и за наградата „Хеликон“ за съвременна белетристика.
„Апарат“ съчетава в себе си индивидуалния стил и актуална за обществото тема, каза председателят на журито Ивайло Знеполски, цитиран от агенцията. Според него формата на романа се превръща в мода и сега е времето, в което живите романисти в България се стремят към съвършенство.
„Идеята е „Апарат“ да бъде онзи роман на ценностите, които изповядваме. Роман, който показва нашите тайни и стремежи“, каза авторът. Той сподели, че не е очаквал, че ще спечели в такава сериозна конкуренция. Другите номинирани бяха „Бежанци“ от Весела Ляхова, „Влакът за Емаус“ от Теодора Димова, „Портрет на поета като млад“ от Недялко Славов, „Презапис или другият куфар в Берлин“ от Борис Минков и „Скептици“ от Людмил Тодоров.
„Със сигурност наградата ще ми даде стимул, защото мислих да хвърля „литературния пешкир“, но може би сега ще имам някакъв кураж да продължа“, каза Васил Георгиев и не скри, че е много щастлив. Според писателя всеки един творчески процес минава точно през онзи „Апарат“, който описва в романа, както и между интимните и неосъзнати неща, облечени в някаква форма, за да бъдат поднесени на другите. „Вероятно до голяма степен съм представил по този начин и себе си“, каза той.
За поуката от книгата писателят обясни, че хората трябва да осъзнават и контролират своите страхове преди те да са ги превзели и в това се крие решаването на всеки един човешки проблем. „Може би няма начин да се наложи един колективен човешки контрол на съзнанието, с който наистина да излезем от този консуматорския дяволски кръг, защото той завзема много хора, отношения и не знам по чии сили е да се справи с това“, сподели авторът.
„Проблемът във всички политически теории е това, че тяхното прилагане в чист вид никога не води до някакъв смислен резултат и това трябва да е нещото, на което ни е научило изминалия век. От друга страна живеенето, с колкото се може по-малко, означава че страховете са надделели над нас“, обясни Георгиев за двата свята, които се борят в романа.
„Не знам как се пишат книги, но знам, че когато писателят го прави, се затваря в една стая. Тогава първо обиква нея, след това – себе си, а след това и цялото човечество“, заяви изпълнителният директор на „13 века България“ проф. Греди Асса и пожела на българската книга да достигне и висотите на Нобеловата награда.
Свързани заглавия
Днес ще бъде връчена Националната литературна награда за Български роман на годината
Книгите на Васил Георгиев тук
