Сава СЛАВЧЕВ
Едва днес, 22 април, попадам на някакво открито писмо на Кеворк Кеворкян, писано преди около две седмици и публикувано в сайта lira.bg, отговор на някакви лъжи, според водещия на предаването, написани във „Фейсбук“ от Калин Терзийски. Не знаех за случая. Поводът да изкажа мнението си е поредният текст на Кеворкян, капката, която води до преливане на чашата.
Вярно е, навремето Кеворкян беше направил интересно предаване (имайки предвид именно него – времето, политическата и телевизионната среда, присъствието на Димитри Иванов, който винаги е бил интелектуалния диамант в онзи контекст и т.н.), което се гледаше доста. Днес, предаването, което прави г-н Кеворкян не ми харесва. И не защото не мога да се абстрахирам от агентурното минало на водещия, или защото съм експерт по телевизионни предавания, Кеворк да си прави „драматургията” колкото иска, но според мен визията на предаването е грозновата и стара, близкият план на заснемане на мустаците му са архаичен похват, днес това дразни много, често на госта му се реже горната част на главата, за да може камерата да влезе почти в устата му – всичко това е лишено от каквото и да е естетическо въздействие. Що се отнася до самия г-н Кеврокян, то неговият начин да задава въпроси също дразни, на моменти, да не говорим за слагаческия му подход към определени гости. Така или иначе считам, че дори в едно посредствено предаване прави лошо впечатление определено нечистият изказ на водещия на книжовен български език (”дай да съ разберем”, „сига” вместо „сега” и много други), но, това, което би следвало да се отбележи и да признаем (все пак г-н Кеворкян да не се ласкае особено, попадал съм на някои фрагменти от предаванията му не повече от 3-4 пъти) е, че пред камерата като че ли не се държи просташки. Просташки обаче пише. Като казвам „просташки” имам предвид класическото определение на думата, дадено ни от Теофраст: „Простащината е невежество, изразено в неприличие”.
В коментираното писмо има поне 6 обидни думи, силни носители на неприличие, някои от които повторени и потретени. В това писмо личи явно невъзпитание, грубост, заядливост, мегаломания, отмъстителност и злоба. Типично за Кеворкян, ще каже някой, и изобщо няма да сгреши. Защото г-н Кеворкян като че ли се чувства по-защитен в писмена форма и си позволява неща, за които иначе би ял здрав пердах. И да, г-н Кеворкян, става дума именно за неуважение, независимо от това, какво твърдите Вие, но и за всичко онова, за което вече стана дума. Цитирате дори множеството си текстове (дали не страдате от същото болестно състояние, в което упреквате г-н Терзийски) докато според мен е ясно, че е крайно време да направите усилие и да потиснете това его, за да секнат текстовете Ви от цитираните вестници, бидейки носители на подобни зловония; текстове, които носят в себе си същата тази злоба, отмъстителност и неприличие, никому ненужни, освен на Вас, мисля си, за да подхранвате егото си. Покажете ми един Ваш текст, в който сте критикували някоя творба, събитие или явление, без да нанасяте удар по човека, без да нагрубявате личността, неговата чувствителност, без да му се присмивате, без обиди, злоба и намеци. Не можете, нали? Не можете защото нямате, г-н Кеворкян, това никога не Ви е идвало отръки, Вашите нападки са на лични основа, почти всички и все грозни. Културната критика, възпитаната критика ни учи да казваме каквото мислим по начин, който не ранява човека като личност, а показва слабостите на някаквото си там явление, творба и прочее, като подкрепяме становището си с емпирични елементи, факти, по възможност. Защо продължавате да го правите, да пишете, имам предвид? Кому е нужно подобно разпиляване, питам се? За съжаление изобщо не съм сигурен, че имате нещо да кажете, г-н Кеворкян. Освен признаването на слабост, рискувате да станете за смях, ако не сте и станал.
Свързани заглавия
Кеворк Кеворкян: Защо плаче Калин Терзийски!
Калин Терзийски: Пък и Кеворкян е прочут журналист…