Силвия Чолева представя сборника си „Гошко“ в Казанлък, Стара Загора и Бургас

22.02.2014 България

Силвия Чолева ще представи новата си книга „Гошко“ в Казанлък, Стара Загора и Бургас “, съобщи „Жанет 45“. Тридневното литературното турне се осъществява с подкрепата на библиотеките „Искра“, „Родина“ и „П. К. Яворов“ То ще започне на 24 февруари в Казанлък и ще завърши в Бургас.

Ето и програмата:

Казанлък, 24 февруари, 18 ч, клуб „Агарта“, ул. „Шипченска епопея“ 31

Стара Загора 25 февруари, 18 ч, Kъща-музей „Гео Милев“

Бургас, 26 февруари, 18 ч, Културен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова“

Разказите в сборника „Гошко“ са споени от житейското поведение на съвременния „герой“ тук и сега. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. В жанрово отношение „Гошко“съдържа както традиционни разкази, така й мистични, но всички те ни въвеждат във видимия и невидимия живот не толкова на героите, колкото на твореца. Разкази, в които краят често е начало на размисъл.

ОТЗИВИ

Иглика Василева: „Това е книга за бързеите на самотата между нас и хората, които обичаме. Разказите на Силвия Чолева са плетеници от психологически коридори, в които чувствата ни се катерят нагоре – към свободата, към нищото. И целият сборник „Гошко“ се превръща във вертикален лабиринт, в който близостта ни с писателката е безпощадна, неуловима.“

Марин Бодаков: „Къде започва един разказ, една история? Дали на мястото, където сега сме, място, което няма нищо общо със случилото се? Или започва там, където сме били тогава, когато това е станало? И къде свършва? Там, където е краят й? Или отзвучава след него, ехо, което няма край? Или краят на разказа не е в края му, а в неговото несвършване? В излиняването на историята, в умората на героите, в тяхното безразличие? Дали ако се върнем там днес, ако сме се връщали и се връщаме от време на време, станалото ще е все още непомръкнало, все така отчетливо, с такава сила на усещанията, както тогава? И този, който разказва, ведно с този, на когото разказва еднакво ще възприемат тази история? Ако не, тогава каква е историята? Какво си мислим, че разказваме и какво се чува от нашия разказ?“

Силвия Чолева е родена през 1959 г. в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, фрагменти, литературна критика. Издала е седем книги. Редактира и издава заедно с поета Иван Теофилов списание за съвременна българска литература „Сезон“ (1998-2003). Отговорен редактор в програма „Хр. Ботев“ на БНР, където води предаването за култура Артефир. През 2007 г. получава награда „Хр.Г. Данов“ за представяне на българската книга за Артефир на БНР. Главен редактор на списанието за пол, език и култура „алтера“. Публикува текстове в културната периодика – „Литературен вестник“, „Култура“, „ЛИК“; водила е колонка във в. „Стършел“; пише ревюта за книги в различни списания. Преподава в Нов Български Университет как се пише есе. На София филм-фест 2005 дебютира като сценарист с късометражния филм „Майка ми“ на режисьорката Светла Цоцоркова. Живее в София. Омъжена, с две деца. Обича кучетата и да седи в къщата си в село Енина.

„Гошко“ тук