Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВ
Това е термин, означаващ манипулативно говорене в публичното пространство. Ласкателство за жени или диагноза за политици, когато е облечен в подходяща литературна форма, сме склонни да му се отдадем. Книгата на Тимур Вермеш „Той пак е тук” предлага необичаен ракурс по въпроса – Хитлер се събужда в наши дни до вестникарска будка в един берлински парк. Подхванат от човешкото любопитство и мегаломания на германците, оборудван със смартфон, но и облечен във войнишка униформа, той веднага се превръща в обект на шоубизнеса и неугасващите националистически страсти. Започва се масов задочен дебат в социалните мрежи или от телевизионния екран с човек, когото мнозина припознават за луд, актьор, а може би гений. Кое е комичното?
Тази паралелна реалност преживяват много лабилни демокрации днес, за да преодолеят границите си. За да падат стените им, били те Берлинска, Китайска, се търси устойчив модел – здрава ръка. Тук започва подмяната. Хитлер става проекция на медиите, книгата разгръща неговата харизматична личност до мащаб, в който забравяме, че те не са огледало, а просто увеличителна лупа. Хората се смеят и му вярват. Реториката на войната ги пленява в мирно време. Миналото им изглежда градивна критика на настоящето. Доколко е уместно заиграването с образа на един от спорните лидери на епохата, остава въпрос на писателска съвест. Нищо чудно утре да видим Роза Люксембург, въплътена като Ангела Меркел на осмомартенска картичка. Романът си струва, защото разглежда диктатурата на думите, сляпото ни доверие, когато застанем пред тях. А ако бяха оръжия наистина?…
„Той пак е тук” ТУК
