Лира Литературно-рекламна Агенция
Последният лекционен курс на Боян Пенев (1887-1927), издаден в „Западноевропейската романтика и нейното отражение в славянските литератури”, ще бъде представен на 18 февруари, вторник, от 18 ч в Полския институт (София, ул. Веслец 12). Книгата е издание на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. За нея ще говорят литературният историк и критик проф. дфн Светлозар Игов от Института за литература – БАН, Татяна Джокова – отговорен редактор и доц. д-р Калина Бахнева – съставител и автор на встъпителната студия „Хуманитет”.
Лекциите, събрани в „Западноевропейската романтика и нейното отражение в славянските литератури” са последните, които проф. Боян Пенев изнася в Софийския университет през учебната 1926–1927 г.Те отбелязват въздействието на славянофилските възгледи на Йохан Готфрид Хердер върху творчеството на Вавжинец Суровецки, Ян Павел Воронич, Хуго Колонтай, Кажимеж Броджински и разширяват представата за Полския романтизъм. В тях проф. Боян Пенев проследява борбата на класицисти и романтици в Полша в контекста на романтическото движение във Франция, Англия и Германия.
Курсът Западноевропейската романтика… възкресява научните възгледи на полския германист Зигмунт Лемпицки (1886–1943), развити в книгата му Ренесанс. Просвещение. Романтизъм (1923). Съчинението на Лемпицки разглежда сложния произход на Немския романтизъм и е един от интелектуалните върхове на полската академична мисъл през междувоенното двадесетилетие. Боян Пенев се стреми към изграждането на история на западноевропейския ирационализъм. Българският полонист проследява развитието на реформационното движение на Чешките и Моравските братя, пиетизма, немския мистицизъм, възгледите на Йохан Георг Хаман и Готхолд Ефраим Лесинг, които довеждат до възникването на Романтизма в Германия. Специално място в последното лекционно изложение на Пенев заема Хердеровият хуманизъм и рецепцията на философията на немския учен сред славяните.
Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. Завършва „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1907). В началото на 1909 г. печели конкурса за доцент в Софийския университет и започва да преподава там. В спомените си негова студентка пише:
„Боян Пенев ни четеше лекции по българска литература. Добре си спомням абсолютната тишина, всред която звучеше спокойният му, увлекателен равен разказ за българската литература през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Не зная точно в какво беше обаянието на този човек, тази магия, в която ни увличаше. Нещо необикновено се излъчваше от цялата му строга фигура.“
Във връзка със своите литературоведски изследвания от 1912 до 1914 г. Пенев пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага. Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната критика върху българската литература от Възраждането до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомен труд “История на новата българска литература”.
