Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 6 януари, отбелязваме 166 години от рождението на Христо Ботев – един от най-великите български поети. Живее само 28 години, но остава дълбока диря в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Той е роден на 25 декември (по стар стил) 1847 г. в Калофер. Поет, публицист, журналист, издател, революционер –една от малкото безспорни личности в българската история, с която можем да се гордеем. Но той е и един от най-големите критици на българския национален характер. Неговата поезия и публицистика звучат актуално и днес.
Предлагаме ви стихотворението „Ботев” на Никола Вапцаров заради дълбоката съпричастност на двама поети към болките на българския народ:
БОТЕВ
Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –
„За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем.“
Но ето че среда отдавна премина…
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е м о г а! –
Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:
– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай…
„Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака.“
Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.
– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.
– Ти падаш и Ботев ни казва:
„Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!“
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.
– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.
Издания с творбите на Ботев тук
