Съюзът на учениците: Учат ни да зубрим, а не да мислим

16.10.2013 Критика

Преди няколко дни Съюзът на учениците в България оповести на сайта си nusbg.weebly.com своя позиция за образователната система. Ето какво гласи тя:

Образователната система на всяка една национална държава и нейното ниво на развитие свидетелстват за направлението на наблюдаваните обществените реалности. България е страна с традиционно богата култура и добре развито средно образование,което обаче, към момента, се намира в тежка морална и институционална криза. За това свидетелстват фактите, според които41 % от българските ученици до 16-годишна възраст са напълно неграмотни, а поне половината от учениците от І-ІІІ клас имат проблем с усвояването на българския език, тъй като за тях той не е майчин. 38% не завършват започнатото си образование, а една трета, задължени по закон да се образоват, не го правят.

Налични са съществени разлики в начина и нивото на образоване в по-големите градове в сравнение със средните и по-малките такива. По-богатите социални групи осигуряват по-добро средно образование на своите деца,отколкото по-слабо заможните. Всичко това говори за сериозни натрупани проблеми и е само малка част от общата картина на образователна недостатъчност, опростачване на ученическата общност и слаба възможност за реализация в обществото.

Налице са още други типични въпросителни и проблеми, които бихме искали да маркираме. Това са неадекватните на съвременната необходимост учебна програма и учителски подход; продължаващата закостенялост и феодална структура в училище; липсата на достатъчно ученическо участие в процесите на вземане на решение в училище; девалвацията на основни ценности в ценностната система на учениците; липсата на ученическо обединение за общи каузи;недостатъчната гражданска, здравна и междуличностна ученическа култура; нарастващата демографска криза и отпадането на ученици от образователния процес; растящото насилие и дискриминация в училище; външната миграция; некачествената или недостатъчно развита училищна инфраструктура и т.н. и т.н.
Ученическото самоуправление в повечето учебни заведения несе радва на завидна активност и подходяща позиция в институционалната структура на съответното училище. Ученическите съвети се доминират от по-възрастни преподаватели, психолози,педагогически наставници, които променят реалния дневен ред на учениците съобразно собствените си разбирания.
Училищната демокрация се намира в пълен колапс и зависимост от решенията на съответния директор и регионален инспекторат. Достига се до там, че държавата да изготвя и прилага унифицирани механизми за ученическо участие, които да се трансферират на общинско, областно и национално равнище в пълен nonsense с традиционното самостоятелно изграждане на ученически организации в гражданското общество.
Директори и учители с десетилетия не подобряват своите компетенции, но продължават да бъдат несменяеми, въпреки понякога явното си нежелание да осъществяват своите мениджърски и обучителни функции. Учениците се учат да заучават материал, а не да мислят. Извънкласната активност е дейност поставена като втора категория и неформалното образование не е на почит.

Поради изложените по-горе образователни реалности Съюзът на учениците в България, като национално ученическо обединение на ученически лидери от цялата страна, се обявява ЗА :
▪ фиксиране на ученическия съвет като орган със специфични функции в системата на училищното образование
▪ право на ученическо мнение с реална тежест при решения за назначаване на директори и учители в отделните учебни заведения
▪ право на ученическо мнение с реална тежест при приемане на училищните правилници
▪ право на ученическо мнение с реална тежест при приемане на учебните програми и решенията за изключване на ученици
▪ гарантирано участие с право на реален глас на ученическите съвети в заседанията на педагогическите съвети
▪ установяване на ученическата стипендия за отличен успех и социалните стипендии като 15% от минималната работна заплата
▪ осигуряване на легална възможност за съвещателно оценяване от втори преподавател по идентична специалност в съответното училище
▪ въвеждане на мандатност при упражняване на правомощията отстрана на директорите на учебни заведения (тригодишен мандат с възможност за двукратно преизбиране)
▪ въвеждане на предмет „Гражданско образование“ в училище, два учебни часа седмично
▪ застъпване на реално измерим бонус в оценяването за определени учебни предмети при активно участие в извънкласни дейности и неформално образование
▪ валидизиране на препоръките от младежки и ученически организации като благоприятстващ елемент при кандидатстване във ВУЗ
▪ реализиране на легална възможност за стаж в публични институции на ученици, които са навършили 16-годишна възраст
▪ осигуряване на легална възможност за регистриране на неправителствена организация с целева група ученици от самите ученици над 16-годишна възраст
▪ фиксиране на 10% квота в учителския състав на всяко училище за млади учители под 35-годишна възраст
▪ въвеждане на практика за обучение от по двама учители едновременно по определени предмети, единият от които студент с поддържащи функции
▪ приемане и включване в българското законодателство на Декларацията за правата на учениците, разписана от OBESSU
▪ фиксиране на определена сума за развитие на ученическото самоуправление във всяко училище в рамките на делегираните бюджети
▪ официализиране на 17 ноември като празник на учениците в България

ПРОТИВ :
▪ премахването на класически български произведения в учебната програма по литература
▪ задължителното изучаване на майчин език, различен от българския
▪ дългогодишната несменяемост на директори на училища
▪ субективното оценяване извън установените общи критерии
▪ създаването на ученически, представителни, организации от държавни институции
▪ наличието на ментори, които променят дневния ред на ученическото самоуправление в училище
▪ всякаква форма на дискриминация, насилие и несправедливо отношение в образователните и междуличностни отношения
▪ неадекватната учебна програма и учителски подход
▪ нереформираната и слабо поддържана училищна инфраструктура
▪ слабото ниво на застъпеност на гражданската култура и участие в инициативни групи, неправителствени организации и доброволчески проекти в образователната среда.

Фото: nusbg.weebly.com