Английският писател и преводач Кристофър Бъкстон събра журналисти, автори, издатели и книжари на своеобразна работилница на тема „Какво трябва да се направи, за да се подкрепи българската литература и да се помогне на българските писатели да станат по-значителни в България и по света” в първия ден на фестивала „Четящият човек” в сряда. Той е организиран от Обществото за култура на четенето и писането с подкрепата на книжарници „Хеликон”, община Бургас, ПроKредит Банк и с партньорството на БНТ и БНР.
Уъркшопът започна с четене на откъс от романа „Нобелистът” на Елена Алексиева, показващ, по думите на Бъкстон, реалността на книжния пазар на Запада и липсата на самочувствие в България. Водещият покани 30-ината участници в работилницата да се обединят в няколко групи, за да дискутират съвместно типично българските ситуации и важните тенденции в историята ни. Оттам разговорът преля в обсъждане на жанровете в съвременната българска художествена литература и има ли достатъчно произведения, които да запалят по четенето един млад бунтуващ се 15-годишен младеж. Аудиторията се обедини около схващането, че семейството и училището има поравно грехове за нечетящите млади хора. Родителите са тези, които трябва да запалят страстта към книгите у децата си. Училището трябва да поеме тази щафета, но обикновено не успява. Даже напротив – изкоренява всякакъв интерес. Списъците със задължителна литература вредят вместо да помагат.
Бъкстон обърна внимание, че английските ученици учат максимум по една пиеса на Шекспир годишно в горния курс и биват оценявани върху съчинения за любимите си книги – по избор. Така показват собствен вкус и самостоятелно мислене.
Липсата на професионална критика в медиите е друг голям недостатък. Медиите нямат специализирани рубрики, страници и журналисти, които да работят в посока на създаване на интерес към добрата книга. Единствено спорадични критични рецензии в издания с малък тираж и в блогове в интернет запълват огромната нужда от обективна мярка за това кое е добро и кое не. Бъкстон даде пример как цялата британска преса се вълнува от даването на литературните награди „Букър“, например. В България нищо подобно не се случва, а литературните събития минават незабележимо.
Създаването на добър литературен вкус не се случва тук и издателите и книжарите потърсиха отговори от медиите защо се получава така. Според Емил Симеонов от издателство „ProBook” четенето намалява генерално и ако медиите не коментират добрите новини в културата, обществото ще върви надолу.
Ситуацията в медиите обаче се оказа такава, че липсва специализация и ясна комуникация, за да могат новините за качествените книги да стигат до публиката. Освен това журналистите се оправдаха с авторите, които предпочитат да стоят в сянка и, с малки изключения, да не коментират важните обществени събития.
Книга от Кристофър Бъкстон тук