Лира Литературно-рекламна Агенция
КАК НЕ СЕ БОРАВИ С ПУШКА
Бръмбарът бегач на име господин Месояд бе прехвърлил през рамо огромна пушка, на краката си бе нахлузил ловджийски гамаши и обувки бързоходки, а на гърба му се люлееше патрондаш с патрони.
– Хайде, тръгвай – подкани той Фердо, – ще те заведа в моята къщурка, а довечера отиваме на лов. Върви по-бързо, не изоставай – моят камък е наблизо!
Крачеше напред с обувките си бързоходки, а Фердо току подтичваше след него, за да не изостава.
– Ей, я вземи това! – реши изведнъж бръмбарът бегач и прехвърли през рамото на Фердо пушката си и патрондаша с патроните.
Ох, че тежко му беше на Мравчо! Сега едва успяваше да тича след дългокракия бегач.
– Ей, как се казваш? А можеш ли да гониш дивеч? – обърна се господин Месояд към Фердо.
– Какво… да гоня дивеч ли? – взе да заеква Фердо, като едва си поемаше дъх.
– И да донасяш дивеча, който стопанинът ти е застрелял – ядоса се бръмбарът бегач. – Не разбираш ли? Ще ти обясня. Слушай! Когато ловецът види някакво животно, грабва пушката, прицелва се и стреля. Бум! Животното пада, а кучето се спуска, захапва го със зъби и го донася на стопанина си. Това се иска от теб. И трябва да го правиш. Сега разбра ли?
– Аха – измърмори Фердо, тъй като пушката страшно го убиваше.
– Какво „аха”? Никакво „аха”! Ти май бавно загряваш. Виж какво, сега ще ти го обясня нагледно. Аз ще се направя на животно, а ти все едно че ще ме застреляш. А след това ще изиграеш ролята на куче! Хайде, започваме!
Господин Месояд клекна на земята, вдигна пипалата си нагоре и започна да се прави на елен. Пасеше, разхождаше се гордо из тревата и се перчеше като цар на гората.
Фердо пък се правеше на ловец. Насочи огромната пушка, прицели се в елена и…
„Бу-у-у-у-у-ум!”
Това се казва изстрел! Пушката ритна силно Фердо и той се просна на земята.
Съвсем не му беше минало през ум, че тя може да е заредена.
Дали не е застрелял горкия бръмбар бегач? За малко. Когато облакът дим се разнесе, Фердо видя, че господин Месояд седи на земята направо потресен. Куршумът бе прелетял точно покрай ухото му. Пипалата му все още звънтяха като жици, разлюлени от вятъра.
– Левак такъв! – изсъска той, като въртеше заканително очи. – Щеше да ме убиеш! Да не си малко дете, та да стреляш, щом хванеш пушка! Не знаеш ли, че с оръжие не се играе дори на шега? Никой порядъчен човек не насочва към друг дори празен пистолет или пушка. Дори и да не натиска спусъка. Никога! – Едва сега господин Месояд се посъвзе от уплахата си и каза с по-
спокоен глас: – Ако знаех, че си толкова глупав, никога нямаше да ти позволя да пипнеш пушката. Обещай ми, че друг път няма да правиш такива работи. Ясно ли е?
– Няма, обещавам, никога няма да правя! – отвърна Фердо, като потриваше бузката и рамото си, които още го боляха от ритането на приклада.
– Разбра ли? Вече няма да насочваш към никого пушка или пистолет! Човек не знае какво може да се случи. Казах ти само да се правиш, че стреляш. Налага се да опитаме отново.
КАК НЕ СЕ ГОНИ ДИВЕЧ
Господин Месояд отново клекна на земята и започна да подскача. Този път се правеше на заек. Махаше с пипалата си като с уши, подрипваше нагоре-надолу, известно време хрупкаше трева и пак подскачаше.
Изведнъж Фердо направи „бум!”, разбира се, само с уста и бръмбарът бегач се просна на земята като мъртъв.
В следващия момент Фердо се направи на куче. Захвърли пушката и патрондаша и започна да лае: „Бау, бау, бау… джаф, джаф”, като истинско псе, с пресипнал глас. А когато кучето дотича до господин Месояд, започна да лае страшно, скочи върху него и го захапа за крака.
– Олелеее! – изкрещя господин Месояд. – Ама че си левак! Какво те прихваща?
– Аз, господин ловецо, исках да хвана заека със зъби – започна да се оправдава Мравчо.
– Браво, много хубаво! И точно по крака! Заекът се захапва за врата – ядоса се бръмбарът, но бързо се хвана за врата, да не би Фердо да скочи отгоре му. – Много си шантав! Човек да го е страх дори да играе с теб! – допълни той, след което продължи по пътя си.
Бръмбарът бегач с огромни крачки, а Фердо след него в галоп.
След малко стигнаха до един голям камък. Под камъка господин Месояд си беше направил стаичка с нар.
– А сега да си лягаме. Докато настъпи нощта, ще подремнем – заповяда той и се опъна на нара. – При мен ще имаш главно нощни дежурства. А ти легни тук, до господаря си.
Фердо легна на пода и веднага заспа, за да бъде бодър за нощното дежурство.
ЗА ТОВА КАК ФЕРДО ПОМАГАШЕ ПРИ ЛОВА И ЗА ЗЛАТА НЕВЯСТА
Господин Месояд беше като всички бръмбари бегачи главно нощен ловец. Вечер ходеше да дебне на гюме буболечки и бръмбарчета, които са забравили да си легнат или да се скрият, причакваше червеи и охлюви. Ловеше де когото срещне. Пълзешком се скриваше зад някое камъче или тревичка и – хоп! Фердо само тичаше да мъкне жертвите, а ненаситният господин Месояд ядеше ли, ядеше. След това лягаха за малко, бръмбарът си подремваше и отново тръгваха на лов. Който не е видял това с очите си, няма да повярва какъв ненаситен лакомник е господин Месояд и що нещо може да изяде за една нощ. Например може да излапа до разсъмване цял охлюв.
Фердо си живееше добре при господин Месояд. Бързо научи всичко. Мъкнеше юнашки пушката и патрондаша и гонеше
отлично дивеча. Да ходиш непрекъснато на лов, хич не е лошо, на всеки ще му хареса. При това могат да ти се случат какви ли не приключения.
Сигурно щеше да си стои и до ден днешен при господин Месояд, ако той не беше довел в къщата си невяста. Този ден господин Месояд извика още отдалеч на Фердо:
– Ехей, водя ти нова господарка, днес ще останеш у дома, защото утре се женя.
На Фердо не му остана нищо друго, освен да помогне на булката да подредят къщата. А имаше какво да се чисти и подрежда. Фердо го заболяха ръцете, а госпожа Месоядова – главата. Но се случи и нещо още по-лошо. В разгара на работата госпожа Месоядова огладня. И край на всичко. Защото тя изяжда точно толкова, колкото и господин Месояд. Най-напред започна да се облизва, след малко вече поглеждаше лакомо към Фердо и накрая се спусна да го гони.
Фердо хич и не чака, ами с все сила се затича към вратата. Госпожа Месоядова скочи към Фердо, а Фердо – хоп! – измъква се изпод ръцете й надясно. Тя след него надясно, а Фердо – хоп! – наляво! Тя наляво, а Фердо – хоп! – под нея и навън. Вече разбра, че става страшно, плю си на петите и хукна презглава.
Няма мравка по света, която някога да е тичала толкова бързо. Фердо бягаше през камъни, през треви и – прас! – едно стръкче под него се счупи. Мравчо се просна на земята. „Сега вече ще ме хване” – каза си той. Но лакомницата не успя и Фердо продължи да тича. После на главата му падна една шишарка. Едва не го смачка. „Аха, хвърля по мен шишарки” – завайка се Фердо. Но не му се случи нищо и той пак продължи да тича. След малко затъна в кал.
– Вече ме държи! – извика, но не го държеше госпожа Месоядова.
Държеше го господин Месояд, който го измъкваше за връзката от калта.
– Имаш късмет, че минавах оттук. Какво ми носиш, приятелю? – Беше много изненадан, когато, все още разтреперан от уплаха, Фердо му разказа, че не тича при него, а че у дома е настанал ужас. – Жалко! – изказа съжалението си бръмбарът. – Жалко, Фердо, че трябва да се разделя с теб, но не бива да оставаш повече тук. Или жена ми ще те изяде, или трябва цял живот да се криеш. По-добре да те заведа при моя чичо, бръмбара плавач.
И още същия ден продаде Фердо за две жабешки бутчета на бръмбара плавач Плаширибка.
„Фердо в плен” тук
Свързани заглавия
Втора книга за Фердо Мравката излиза утре
