Познавачът на страданието в любовта – Александър Дюма-син, е роден на 27 юли 1824 г. Той е незаконен син на Александър Дюма и е наследил големия му белетристичен талант. Най-известната книга на сина е „Дамата с камелиите“ – един от вечните любовни романи. Дюма-син е автор и на множество пиеси и памфлети.
Ето няколко от крилатите му фрази:
Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.
Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.
Жените са безпощадни към хората, които не обичат.
Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.
Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.
Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.
Моите мечти нямат граници — аз винаги искам невъзможното
На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.
Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.
Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.
Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.