Лира Литературно-рекламна Агенция
Патриархът на българската литература Иван Вазов е творил във всички жанрове. Малко известно е обаче, че е написал и киносценарий. Той обаче никога не е бил заснет, защото самият писател се е отказал.
Историята е разказана в дневника на неговия приятел и изследовател Иван Шишманов на 6 април 1917 г. Тогава двамата отиват да гледат филм в Модерния театър в София. “Даваше се някаква идиотска криминална драма”, записва си Шишманов. След това разказва как Вазов му признал, че “някой си Куюмджиян отдавна го бил молил да му стъкми сценариото за една кинодрама из българския живот”. Писателят се съгласил и цяла нощ не спал. Измислил сюжет “от последните войни” – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, която по това време още се води. Ето и историята:“Един румънски офицер, изнежен, развратен, идва в 1913 с румънските войски в България – в Тутракан. Тук той задиря една българка. Но в 1916 г. Тутракан е превзет. Мъжът (или годеникът) на българката улавя в плен румънския офицер. Той е в негоовата власт, може да го убие, но накрая великодушно му прощава.”
Вазов признава на Шишманов, че не харесал работата си и още същата нощ скъсал сценария. Чак тогава успял да заспи. “Иначе щях да страдам от една натрапчива идея. Така бях направил впрочем и с драмата си “Борислав”. Бях я скъсал, защото не ми харесваше, а после я събирах парче по парче от коша. Ако не бях я скъсал, щеше да ме измъчи”, споделя Вазов. На забележката на Шишманов да пази ръкописите си заради историческата им стойност, писателят отговаря, че не може, трябва да ги “съдере”.
Двамата интелектуалци разпитват директора на киното – Джорджич, за въпросния Куюмджиян и научават от него, че е мошеник, който го завлякъл с пари, така че едва ли е щял да снима филм по сценария на Вазов. “За такова нещо се иска голям театър, веща режисура и много пари”, казва им директорът.
“Добре, че не работих повече с тоя мошеник. Измъчи ме, да го вземат дяволите!”, възкликва Вазов.
Книги от Иван Вазов тук
„От Паисий до Раковски“ на Иван Шишманов тук
