Лира Литературно-рекламна Агенция
По какво вашият филм се различава от останалите български филми, които се снимат сега?
– Този филм е замислен за публика, а не за фестивали. Нашата идея е да разкажем история, която да е наситена с чувство на хумор – такова, каквото е присъщо на всички хора, така, както се шегуват вкъщи помежду си. Не искаме по никакъв начин зрителите да скучаят в салоните, защото темпото на живот е толкова забързано, а и това на всички филмите, които се произвеждат далече от нас, не могат да достигнат темпото на живота. Ние искаме да го направим много динамично, много смешно, на всеки 30 секунди да има една смешка и зрителите да се забавляват. Но това е трудна задача, защото много шеги вече са направени на скечове по телевизията и ние се опитваме да измислим оригинални шеги – доста по-хард, по-смели, по-натиснати, по-сериозни. С това се отличаваме.
В голяма част от развлекателния бизнес у нас се разчита на цинизмите.
– В нашия филм, в моите филми, няма цинизми, защото това е много жалко, лесно. Това е някакъв инстинкт, но е много евтин номер. Опитвам се да накарам хората да се смеят по сложния, по-труден начин. Искам да се противопоставя и на тези филми, които претендират, че са много арт, че показват националната душевност и култура, но всъщност са пълни с цинизми. Опитвам се да правя точно обратното. Да е смешно, без цинизми.
Актьорите не са от най-експлоатираните?
– Напротив, има доста популярни – Рахал Башар, Диана Любенова – те пасват на ролите си, те са избрани заради ролите, а пък тримата основни герои от „Корпус за бързо реагиране” – Васко, Евгени и Ивелин? Ивелин също е избран по кастинг. Но Васко и Евгени, ние всъщност с тях започнахме преди вече 12 години и сценарият е писан за тях. Така че те са в една по-привилегирована позиция.
Какъв е диапазонът на публиката, в която се целите?
– Искам да вярвам, че диапазонът ни е голям – от тийнейджъри до по-възрастни хора. Но по реакцията от първия филм установяваме, че младите повече ни харесват. Явно е, че човек, като остарее, вече не го занимават леки жанрове и следва дълбоката психология.
Но комедия е много по-трудно да се прави, отколкото например драма, така ли е?
– Всичко зависи от автора, от човека, от твореца. На нас ни е лесно, защото се забавляваме. Чувството за хумор ни извира отвътре и ние трябва по някакъв начин да го реализираме. И затова правим комедии. Не защото сме си казали, че комедиите продават. Просто на нас това ни е естествено.
Смешно ли му е на българина днес?
– Сложна е политическата обстановка, но аз искам да се смея.
Днес животът ни предлага невероятни истории – готови сюжети за романи и филми.
– Аз такива истории чувам, че не смея да ги запиша и да ги направя на филм, защото ще кажат, че това е измислица, това е абсурдно.
В книжарница сме, какво четете?
– Чета такива неща, каквито творя – забавни неща, смешни, криминални. Любимият ми автор е Чейс. Другата ми страст са епосите.
