Херодот промотирал книгата си в Храма на Зевс, Хемингуей позирал на сафарита
„Както всеки автор знае, в днешни дни да напишеш книга е най-лесното нещо. Когато стане ясна датата, когато тя ще излезе, трябва да запретнем ръкави и да се захванем за истинската литературна работа – промотирането. Месец предварително информираме всички роднини и приятели, пускаме съобщения във всички възможни социални мрежи и бомбардираме медиите с възможно най-креативни мейли. Ако имаме късмет, може да се появим и по телевизията. По този начин трябва да информираме света за факта, че новата ни книга ще излиза на пазара”.
Така започва есето на Тони Пъроутет, публикувано в „Ню Йорк Таймс” със заглавие „Как писателите изграждат марката”. Неговата нова книга – „Голямата обиколка на грешниците: Пътешествие в историческата вътрешност на Европа” – ще излезе този месец. Авторът е написал още четири книги и е чест гост на телевизионния канал „Хистори”.
„Винаги съм се чувствал неудобно, когато трябва да промотирам своя нова книга. Чувството е сякаш съм търговец на виагра. В такива моменти поглеждам назад в историята, за да се подсигуря и успокоя. Винаги е приятно да се сетиш, че литературното проституиране…така де, промотирането на собствен продукт е било практикувано и от най-великите”, пише Пъроутет. Той припомня мисълта на Балзак: „За всеки, който се занимава с изкуство, най-големият проблем е да бъде забелязан”. Цитира и Стендал с фразата: „Големият успех е невъзможен без известна доза безсрамие, дори шарлатанство”. Тези думи, според автора, трябва да бъдат като закон за всеки писател.
„Хемингуей изграждаше своя имидж като публикуваше снимки от сафарита, войни или как е ходил за риба. Но също така позираше в реклами на бира, опитвайки се да изглежда максимално мъжествен. Марката е „Ballantine Ale”, която беше препоръчвана и от Джон Стайнбек след тежък работен ден. Те продаваха своите имена по същия начин, както Дженифър Лопес и Леброн Джеймс сега. Вирджиния Улф даваше съвети как да пазаруваме в парижки и лондонски женски списания”.
Авторът на есето отбелязва, че традицията на „себе-маркетинга” датира от хилядолетия. Херодот плащал за турне на своята книга още 440 години преди Христа. Той пожънал огромен успех по време на Олимпийските игри, когато се изправил пред тълпата в Храма на Зевс и обяснявал колко добро е неговото произведение.
През 1887 г. Ги дьо Мопасан пуснал голям балон да плува по Сена. На балона било изписано заглавието на най-новия му къс разказ. И друга любопитна случка се развила в Париж – белгийският автор Жорж Сименон заявил, че ще напише книга за 72 часа, заключен в стъклена стаичка пред „Мулен Руж”. Минувачите щели да минават покрай него и да му дават идеи. Идеята така и не станала реалност, но Сименон станал известен и спечелил 25 000 франка аванс.
„Какъв е урокът от всичко това? Вероятно никакъв, освен че авторите трябва да имат повече кураж. Да знаят, че подобни похвати няма да им навредят, а напротив. Колкото и налудничави ходове да направим, ще ни бъдат простени във времето. От друга страна, може би за това имаме агенти, които се грижат за PR-дейностите”, завършва писателят.