Начало / Критика / Крадецът писател е обран от писател крадец

Крадецът писател е обран от писател крадец

автор: Румен Леонидов

Сюжетът на „TILT. Началото” е взет от „Да оцелееш в ада”

 

Любен Дилов „преджоби” касоразбивача Савко Калата и преразказа историята му в новата си книга, без дори да го попита. За Калата Стефан Цанев каза пред Лира.бг: ” Напоследък бях силно впечатлен от една странна книга – тази на Савко Калата „Да оцелееш в ада”. Наскоро ми се обади от Созопол и ми каза нещо поразително: „Знаеш ли, че в затвора хората бяха по-честни от тези, които сега срещам на свобода.” Сбъднала се била сентенцията му: „През социализма всички работеха, а аз крадях, сега аз работя, а всички крадат” – окрали били посред бял ден части от книгата му начело със сентенцията, че чак и филм били заснели („Тилт” ли, „Килт” ли, вика, не знам), без да го споменават нийде нито като автор или съавтор, нито като „цитат от”. „Прекръстили ме, вика, от Калата на Карата – и край”. Още не съм видял тази книга, но горещо препоръчвам на всички оригинала на необикновено талантливия писател Савко Калата.”

Броени дни след като излиза документалният му роман „Да оцелееш в ада“ по телефона на Калата му се обажда писателят Дончо Цончев – иска да прави филм по неговата история. Годината е 2006. Известният писател е малко притеснен – дали кинаджиите ще приемат предложението му, ще трябва ли допълнително уговаряне и пр. Разговорът обаче приключва удивително кратко. С едно окей в слушалката…. Час по-късно звъни Мартин Карбовски. С него се познават отдавна. Мартин вече е правил два филма за Савко в предаването „Отечествен фронт“ и е разказал житието му. Готвел ново разследване за бита в днешните затвори. Час по-късно пък му звънят от издателството, което е поело издаването на одисеята му – съобщават му, че Ани Цолова го кани да й гостува в Би Ти Ви. Търсят го от в. “Марица“ за интервю, идва екип с фотограф от сп. “Ева“, Петър Волгин също го иска за събеседник. Победител е Хачо Бояджиев, който му дава час и половина в петъчния „Полет над нощта“. И среднощните зрители полудяват – телефоните загряват от обаждания.

На премиерата на книгата в Бургас се събират 300 души – половината стоят натъпкани като сардели в кафенето на книжарница „Хеликон“, останалите чакат на опашка в студа отвън. Още преди да почне промоцията, книгите са изкупени до една. Все пак тържеството започва. Прочувствена реч за Савко Калата произнася бившият следовател и настоящ депутат Тодор Батилов. Той поднася суперизненада – пуска документално филмче от соца, в който присъстващите виждат как в центъра на Бургас съвсем младият

Савко Калата спокойно сваля две гуми от един „Москвич“, прибира чистачките му и се отдалечава с товара си към автобусната спирка, където се качва на първия пристигнал рейс. След Батилов реч държи и друг депутат – Любен Дилов -син, който определя “Да оцелееш в ада“ като истинска книга, написана от истински като живота автор.
Пет години по-късно Дилов, без да пита нито издателя, нито автора, взема една от историите на Калата и я преразказва в своята книга „TILT. Началото”. По време на премиерата й в Бургас той признава, че част от героите му са действителни личности. Единият от тях е бивш затворник. Става дума за известния касоразбивач Савко Калата, с когото Дилов е близък.

Кой е човекът, предизвикал вниманието на толкова медии, известни личности, писатели, журналисти, издателства? Савко е дългогодишен клиент на родните зандани по социалистическо време. Касоразбивач. Негово дело са едни от най-дръзките обири и въпреки че от последното си излизане през 1985 г. води примерен живот, името му още е легенда зад затворническите стени. Интересът е необясним. Самият живот на Калата е готов литературен сценарий и няма нужда от подправяне или художествени измислици.

От детската прашка до банковите каси

Всичко започна съвсем невинно и по детински, разказва Савко Калата. Роден съм през 1949 г. в Созопол. Гръцка фамилия сме. Помня, че вкъщи дълги години български се говореше по-малко. Баща ми Христо беше суров човек – голям мъжкар. Работеше като капитан на кораб, комунист и един от създателите на държавния ни риболов. Отиде си чак на 92 години, като още приживе ми прости за блудните години, прекарани по занданите. Първата беля стана, когато бях на 12 години. Тъкмо ни бяха вързали червените връзки. Хвърляхме прашки и един от камъните счупи витрината на бюфета на казиното в Созопол. Не се вдигна шумотевица и ние, деца, влязохме.

Другите награбиха цигари, мента, мастика. Аз обаче се натъпках с пари от чекмеджето. Отидох на стрелбището и гърмях по орехчета, после черпих на поразия с пасти в сладкарницата и… ни хванаха. Че като се почна една – порицания пред всички, заклеймяване…. дотогава бях отличник. Едно от наказанията бе да ме сложат на последния чин. Седях там с единственото циганче – Гюла. Такива работи…. Трябваше да си търся нова приятелска среда. По другия път се тръгва лесно. В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове. Имаше само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с Чочоолу, Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама, това е друга тема… В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф. За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив. В бара на „Тримона“ . Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски , отговарям – ами заради разкоша. Пеперудите как се въртят около светната лампа?…

Мегаделото за бургаските крадци

По социалистическо време държавата пипа кораво. За организирана престъпност и дума не може да става. Клиентите на затворите са основно дребни крадци и автори на битови престъпления. Има и политически – горяните и авторите на опитите за атентати срещу

Тодор Живков, но те са друг контингент. След централна депеша в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Зад решетките накуп влизат 16 души. Савко Калата е осъден на 2,5 години затвор за извършените серии от кражби. Следовател по делото е Копанов, който по-късно ще получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов лепва на Калата определението ООО – “особено опасен за обществото“. По принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се слави като затвор за най-тежките случаи. Там, освен че ще имаш честта да делиш килия с велики заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята. Добрите касоразбивачи като Савко се създават от специалисти зад решетките… В затвора има строга йерархия, която се спазва безпрекословно. Близостта с надзирателите е задължителна, за да оцелееш. Калата не изкарва цялата си присъда в Пазарджик. С връзките на баща му е преместен в Бургаския затвор, който е с доста по-лек режим.

Класика в жанра

Калата е на свобода. За кратко. Работи като таксиметров шофьор, но не скъсва с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Следва нова серия от дребни кражби. Следовател по второто дело за кражби срещу Калата отново е Копанов. Втората присъда е за пет години. В отчаянието си Калата обмислял бягство от следствения арест. Нагълтал се с кламери, един от които обаче пробил червата му и нещата се усложнили. За спомен му е останал огромен белег от направената спешно операция. След „гостуването“ в Пазарджик следва „Бобов дол“, след това Калата е върнат в Бургаския затвор.

Показва примерно поведение и се урежда на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. И започва да прави удар след удар – гърмят държавни фирми и предприятия. Милицията е шашната – почеркът е на Савко, но тя знае, че магистърът на разбивачите лежи на топло. С невероятната си изобретателност Калата извършва най-дръзкия обир в региона – не само използва колата на шефа си, но веднага след удара скрива парите в багажника и паркира возилото в двора на затвора. Част от вписаните в дебелото криминално досие престъпления отдавна са легенда. Според Тодор Батилов, който поема случаите на Калата – клиентът му е с особен принос за развитието на родната криминалистика. Няма как. Някои от организираните обири са направени като за учебник. В тях е вложена и фантазия, и нестандартно мислене, и провокация. Колелото се е завъртяло безвъзвратно. Ако не бях станал крадец, щях да стана страхотен полицай – казва сега Савко. Просто съдба. Отминалият живот не бива да се зачерква или за него да се говори със съжаление. Калата е хванат на местопрестъплението само веднъж – при обира на клона на ДСК в Сливен. Следва поредната присъда – този път вътрешна. Която е без право на обжалване. От първото му прибиране на „топло“ през 1973 г. той излежава общо 11 години и осем месеца…. Освободен е през 1985-а и оттогава води почтен живот.

В праведното

Причината за коренната промяна е настоящата му съпруга Наска, която по думите му единствена е успяла да го вкара в правия път. Днес Наска разказва, че повечето приятели и близки я съветвали да не се обвързва заради криминалното минало на любимия. Сърцето обаче говори друго. Двамата се женят и започват бизнес на чисто. Савко взема порутената някогашна детска въртележка в морската градина за стопанисване. Взема работата при сърце и почва да печели прилично. Семейната агенция с име „Калата“ пък развива успешен импресарски бизнес – изпращат на гурбет в Гърция, уреждат на работа музиканти. Първото си фамилно жилище купуват чак през 1992 г. Днес фамилията има сносен бизнес – собствен магазин, механа и малка спиртоварна в Созопол. „Наска ми даде всичко, от което имам нужда. Тя е човекът, който ме върна към живота сред хората”, коментира Савко днешното си положение.

Примерът на Джон МакВикар

В края на 70-те години в българските зандани се разчува историята на колегата им от САЩ Джон МакВикар. Той пише зад стените автобиографичен роман, който след издаването си се превръща в бестселър и е филмиран с невиждан успех. Калата също е заразен. Започва да пише къси, истински разкази, които обединява в книга и отпечатва през 2002-а с общо заглавие „Вълча изповед“. След издаването й тръгват слухове – прозата не била писана от него, имало много художествена намеса и т.н. Поводът за тези клюки са сполучливите и непринудено разказани истории от човек, пребивавал повече от десетилетие по затворите. Скептиците са недоверчиви – такъв човек не можел да роди литературно творчество. Тяхното опровержение обаче вече се случи. Втората книга на Калата – автобиографичен роман, стана пазарен хит. За разлика от художествените напъни на редица днешни кандидати за писатели.

„С бившия си начин на живот съм приключил, – категоричен е Калата. – Преди години при мен идваха с оферти и покойният Иво Карамански, и Бретона, кой ли още не. Моята книга обаче е отворена на друга страница. Синът ми следва второ висше – право. Наградата ми ще бъде един ден да го видя облечен в съдийска тога как произнася присъди… Съдия, с фамилията Калата… Фамилията на един бивш, но истински пандизчия… „

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

222881_b

„Невидимият огън” е трилър от поредния Дан Браун

Хавиер Сиера пише точно като славния си колега Книгата наистина впечатлява – спечелила е например …