Лира Литературно-рекламна Агенция
Халед Хосейни е най-известният афганистански писател. Роден е в Кабул през 1965 г. През 1980 г. семейството му емигрира в САЩ. През 1988 г. завършва биология в университета в Санта Клара. През 1993 г. се дипломира като магистър по медицина. От 1996 до 2004 г. работи като лекар. Става световноизвестен с романите си „Ловецът на хвърчила“ и „Хиляда сияйни слънца“. През 2004 г. Хосейни става пратеник на добра воля на комисариата за бежанците на ООН. Със съпругата си основава фондация, която подпомага завръщащите се в родината бежанци. Живее в Калифорния със семейството си . Днес на английски излезе новият му роман „А планините ехтяха”, който на 27 май ще бъде пуснат и на български. Предлагаме ви интервю с писателя, взето от Алегзандра Олтър за „Уолстрийт джърнъл”.
–––––––––––––
Новата Ви книга „А планините ехтяха” е с толкова много сюжетни линии и герои. Как се роди тя? Имаше ли герой, който да даде тласък на фабулата?
– Всичко започна с една-единствена идея, с една картина: баща, който върви през пустинята с двете си деца. Момиченце, седнало в каруца, която бащата тегли, и по-голямо момче, което следва каруцата като сянка. Тази сцена изплува в главата ми и аз започнах да си представям какво е това семейство, накъде е тръгнало, каква е историята му. Получи се като дърво – те тримата бяха дънерът, а историите на свързаните с тях хора бяха клоните.
Романът Ви започва с приказка за великан, който краде деца, а после ги отглежда в палат. Но те никога не виждат родителите си. Тя откъде е?
– Като дете в Афганистан слушах много истории за духове и демони, великани и джинове. Тази обаче я измислих аз, някъде когато бях на средата на книгата. Но реших, че трябва да е в началото, защото е алегория на това, което се случва.
Структурата на този роман е много по-сложна, отколкото на предишните. Колко време ви отне той?
– От ноември 2009, но казах на американския си издател, че имам книга, едва когато я написах – през август 2012.
Издателят Ви не е знаел за книгата, преди да я завършите? Не сте ли получили аванс?
– Не, не, мразя това. Приех при втората ми книга и никак не харесах усещането. Никога не съм сигурен дали наистина ще се получи книга. Не искам да ми плащат за нещо, което може и да не направя.
Много критици отбелязаха, че вторият Ви роман е по-нюансиран и тънък от „Ловецът на хвърчила”, където имаше разграничени добри и лоши герои – жертви и потисници, както и силно морално послание. В новия роман залагате повече на реализма, дори повече, отколкото в „Хиляда сияйни слънца”.
– Аз не сядам да пиша, казвайки си: „Искам да направя по-сложни герои”, но докато пишех, забелязвах, че са такива, че не са архетипни образи като в предишните ми книги, особено в първата. Мисля, че тази книга не е така категорична в морален аспект – трудно е да намериш герой или откровен престъпник. Затова и съм избрал като епиграф тези стихове от Руми: „Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле. Там те очаквам.”
Наричат Ви „най-известния афганистанец в света.” Не се ли чувствате странно, че ви смятат за представител на страна, която сте напуснали на 11 години?
– Не съм имал намерение да пиша социологически или антропологически книги за Афганистан, но осъзнавам, че за много хора романите ми са прозорец към тази страна, за някои единственият, така че се чувствам отговорен в известно отношение. Но искам да се дистанцирам от представата, че съм говорител на афганистанския народ или капацитет, който се произнася за всички афганистански неща.
Фото: (c) Elena Seibert
Свързани заглавия
Новият роман на Халед Хосейни в книжарниците от 27 май
Халед Хосейни има за цел да гради мост между Запада и Афганистан
Халед Хосейни е готов с третия си роман
Халед Хосейни: Срещнах героите на Стайнбек и в Кабул
Откъс от „А планините ехтяха” тук
Книгите на Халед Хосейни тук
